Спрете лъжата“. Как Живков възкръсна като герой в проекти за учебници за 10-и клас

Автор Елица Симеонова
На снимката:Тодор Живков (в средата) приветства участниците в манифестация на 9 септември 1989 г. на трибуната на мавзолея на Георги Димитров в София. До падането на режима остават два месеца.

„Тодор Живков се отличава с умерен стил на управление, без тежки репресии“.

„Политиката на Живков има за цел да повиши благосъстоянието на населението“.
„[По времето на Живков] повишаването на жизненото равнище потиска недоволството от липсата на граждански права“.
Това са цитати от проектите за учебници по история за 10 клас. Според учебната програма, одобрена миналата година, именно тогава младежите трябва да се запознаят с периода на комунизма в България. В момента учебниците не отделят никакво или почти никакво място за представяне на този период.

Пет издателства са представили свои проекти за такива учебници: „Анубис“, „Просвета“, „Рива“, „Домино“ и „Булвест 2000“. Някои от тях съдържат такива твърдения за тоталитарното управление в България, че предизвикаха остра реакция от страна на учени, учители и активисти. Сред тях е отвореното писмо на разследващия журналист и изследовател Христо Христов и на историка проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България.

„Макар повечето от тях формално да са включили приетите в новата учебна програма изисквания и нови термини, на практика това не са учебници по история и цивилизация, а само по история“, пишат те. „Липсва каквато и да била теоретична рамка и съдържание, което да обясни смяната на цивилизационните модели, да изведе характеристиките им, да покаже на младите хора основните ценности, залегнали в основата им – както и тяхното унаследяване или потъпкване.“

Тодор Живков и благосъстоянието на българския народ
В проекта на издателство „Булвест 2000“ Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) е описано като служба за „опазване на вътрешната сигурност“, докато в исторически документи то е ясно посочвано като звено на ДС за борба с идеологическата диверсия, а историците го определят като политическа полиция на комунистическия режим.

За управлението на Тодор Живков в проекта на същото издателство пише, че през 70-те години то достига своя апогей. „Това се дължи на „специалните“ му отношения със СССР, но и на неговото умение да подбира кадрите в управлението. Той преценява както предаността им към БКП и него самия, така и професионализма им“. Твърди се също, че по времето на Живков жизненият стандарт се повишава, а противниците на управлението „не са много“.

В проекта на издателство „Домино“ място намират следните твърдения: „Той [Живков] се отличава с умерен стил на управление, без тежки репресии. Отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Тези, които не са удобни на властта, ги назначава за посланици или на добри служби. По тази причина срещу неговата власт няма силно недоволство“.

„През 1962 г. закрива лагерите за принудителен труд. Така се слага край на една антихуманна практика, съсипала хиляди човешки съдби“. Тук специалистите изтъкват, че лагерът в Белене например отваря врати отново през 1985 г., което е премълчано в учебниците. Твърдението се среща и в проекта за учебник на издателство „Анубис“.

В този вариант на учебника по История и цивилизация за 10 клас се отбелязва лоялността на Живков към Москва и облагите, които България получава благодарение на тази вярност – „ниски цени на съветския петрол, който след това препродава в чужбина, огромен пазар за селскостопанската си продукция, предоставяне на руски суровини за българските промишлени предприятия“.

„Политиката на Живков има за цел да повиши благосъстоянието на населението. Образованието и медицинското обслужване са безплатни и на добро ниво. Започва провеждането на активна социална политика“, пише още в проекта на „Домино“. В писмото си Христо Христов и проф. Евелина Келбечева определят подобни твърдения като „откровени пропагандни клишета“.

„Повишаването на жизненото равнище потиска недоволството от липсата на граждански права“, пише също в проекта за учебник, по който да учат десетокласниците.

Сухи определения и премълчани факти
„В учебниците се говори за потъпкване на човешките права по времето на комунизма. Но как може да бъде потъпкано нещо, което го няма“, коментира пред Свободна Европа проф. Келбечева, която подробно се е запознала с проектите за учебници. Тя уточнява, че два от проектите – на издателствата „Просвета“ и „Рива“ – отговарят на достиженията на съвременната наука. Останалите формално отговарят на изискванията, заложени в учебната програма, но не дават реална представа за историческия период, каза тя.

„Не може този период да бъде добре представен, ако е пропуснато състоянието на икономиката. Тя е неработеща икономика. Стига се до външен дълг в размер на близо 11 млрд. долара и вътрешен дълг, натрупан през 80-те години в размер на 26,5 млрд. лв.“, казва проф. Келбечева. В учебниците са спестени трите момента на изпадане във фалит на управлението на БКП.

В повечето от проектите е спестена информация за жертвите в първите месеци след 9 септември 1944 г., които са убити без съд и присъда – между 18 и 30 хиляди души. Не се споменават повсеместните екзекуции, които целят да създадат климат на страх. Липсват и факти за преследването на религиозни деноминации, включително християни и мюсюлмани, отбелязва проф. Келбечева.

В писмото си тя и Христо Христов изтъкват, че в проектите за учебници липсва информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия в лицето на Държавна сигурност, като се изключат някои „съвсем сухи“ определения в рубриките „Речник“.

„Явно преднамерено не са акцентирани най-важните характеристики на тоталитарния комунистически режим – политическия терор, репресивната система, тоталната съветизация на страната и диктат на Кремъл върху абсолютно всички сфери на живота – не само върху външната политика”, пишат Христов и Келбечева.

В писмото си двамата представители на фондация „Истина и памет“ настояват проектите да бъдат фундаментално преработени или спрени.

Ще има ли нови учебници до 15 септември
Проектите за учебници са преминали през няколко нива на оценка, но все още не са окончателно одобрени от Министерството на образованието и науката, разясни пред Свободна Европа зам.-министърът на образованието Петър Николов.

„Първо се подготвят проекти за учебници, след това те се оценяват от оценители, които се предлагат от университети, в които има акредитирани програми по история, и от БАН. Те преглеждат учебниците. След като се одобрят, се предоставят на преподаватели в гимназиите, които да ги разгледат и също да ги одобрят. До този момент получихме няколко сигнала от различни посоки“, уточнява Николов.

Зам.-министър Николов уточни, че представители на МОН са се срещнали с издателствата и са посочили проблемите и са ги помолили да направят корекции. Той не пожела да назове издателствата, към които са насочени повечето критики, но уточни, че става дума за отделни изречения, които биха могли „да оставят у учениците впечатлението, че едва ли не гледаме на комунизма като на някакъв нормален етап от историческото развитие на страната“. Той допълни, че Министерството „до голяма степен се солидаризира“ с критиките към част от съдържанието на проектите.

„За нас обективността ще бъде постигната тогава, когато се постигне баланс между по-радикалните мнения. Това, което сме си позволили да изведем като препоръки, изключително засяга само комунистическия период. У нас, в България, е проведен политически дебат и има консенсус, че демократичното устройство на страната е безалтернативно. Тоест не би трябвало един учебник да оставя някакво обратно впечатление“, каза още Николов.

Той очаква издателствата да изчистят спорните текстове и да се стигне до окончателно одобрение на учебниците преди началото на учебната година.

www.svobodnaevropa.bg Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036