Животни, които издържат на глад и знаят как да пестят енергия

Дребна земна катерица

[ad id=“263680″]

..

Дребната земна катерица, която обитава арктическата тундра в Аляска, е един от животинските видове, които знаят как да пестят енергия. Тази катерица прекарва 8-10 месеца в зимен сън, като понижава телесната си температура от нормалните иначе за нея 37 градуса на -2,9 градуса. На всеки 2–3 седмици по време на зимния си сън, тя започва да трепери, като така нормализира телесната си температура от 36,4°C и я запазва за около 12–15 часа. Според изследователите този кратък период на затопляне е изключително важен, за да може мозъкът да продължи да функционира. Освен това, когато изпадне в летаргия, главата на катерицата остава малко по–топла от останалите части на тялото ?

Торбест планьор пигмей

Обитава Югоизточна Австралия. Деня прекарва в сън, а нощем ловува. Той е с размерите на малка мишка (65 до 80 mm и тегло 10 – 14 g), която може да скача и планира до 25 метра. Подобно на останалите планиращи бозайници има кожна мембрана между предните и задните крака.

[ad id=“225664″]

..

Торбестият планьор пигмей се храни основно с нектар, прашец и членестоноги. Географската ширина, която обитава, не е особено плодородна и затова този гризач не може да се храни редовно. Ето защо, когато има достатъчно храна, той се наяжда хубавичко и се запасява с мазнини. После обаче използва тези мазнини много рационално. По време на зимния си сън, който продължава 310 дни, той спокойно може да изкара с натрупаните мазнини. Всъщност това е бозайникът, който има най-дълъг зимен сън.

Жаба Litoria alboguttata

Litoria alboguttata е вид жаба, обитаваща Австралия. По гърба й има жълтеникави ивици. Тя може да оцелява в сухи и гладни години, използвайки натрупаните в тялото си хранителни вещества, като е способна да прекара в сън пет поредни години. При сухи години тя прокопава тунел под земята.

[ad id=“218548″]

..

После покрива кожата си с тънък слой пръст и така минимализира вредното влияние на околната среда. Освен това се забавя метаболизмът й и по този начин натрупаните в организма й хранителни вещества се използват много пестеливо. Когато завали дъжд, тази жаба веднага излиза на открито и започва бързо да се храни.

Лемур джудже

Типичен пример за животно, което умее да пести енергия, е лемурът джудже, който има опашка, в която се натрупват мазнини. Той обитава джунглите на Мадагаскар и съседните острови. През деня си почива по клоните на дърветата, а нощем се храни. Всяка година изкарва в свито състояние седем месеца в зимен сън в някоя хралупа. През това време използва натрупаните в опашката си мазнини.

Крайбрежен бекас

В Аляска се среща вид крайбрежен бекас, който всяка година прелетява хиляди километри без почивка. Учени са установили, че бекасите са най-издръжливите птици на света и могат да летят до девет дни без прекъсване. В полета си от Аляска към Нова Зеландия тези птици преминават без кацане разстояние от 11 700 километра.

[ad id=“218548″]

 

Пъстроопашатите бекаси поставят абсолютен рекорд: това доказват минипредавателите, с които някои от птиците са били оборудвани. Как се постига такъв рекорд? Ето как: преди полет стомахът на бекаса се свива. Половината от теглото му се превръща в мазнини, които са източник на енергия.

Питон

Питонът също издържа на глад. При липса на достатъчно храна стомахът на питона се свива, както става със стомаха на бекаса. При това положение питонът може да издържи година-година и половина, без да яде. Не е ли интересно как тази змия, способна да погълне животно, което е два пъти по-голямо от нея, може да стои гладна цяла година и половина?

Императорски пингвин

Последният пример, на който ще се спрем, е императорският пингвин. Мъжките екземпляри могат да стоят четири месеца гладни, докато се грижат за малките си. Размножителният период при пингвините съвпада със зимния сезон на Антарктида. Затова, когато малките се излюпят, те се появяват на бял свят при студ от -76 градуса. Майката пингвин оставя на бащата пингвин да мъти яйцето и отива в океана, за да натрупа хранителни запаси. Бащата пингвин в продължение на четири месеца мъти яйцето и поддържа необходимата температура, за да не измръзне то.

[ad id=“263680″]

..

През това време той нито яде, нито пие. Когато майката пингвин се върне, тя поема мътенето на яйцето. Тогава бащата пингвин отива в океана, за да се нахрани.
Повечето животни са се пригодили към природните условия и към лишенията, които трябва да търпят. Когато са застрашени от глад, те използват рационално хранителните вещества, които са складирали в тялото си. Колкото по-добре се справят с липсата на храна, толкова по-дълго живеят. В крайна сметка животът е въпрос на баланс и мярка.