Златен век на българската книжнина

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№457

[ad id=“225664″]

Произведенията на Йоан Екзарх Български са връх на естественонаучната мисъл и книжнината в България и в източноевропейските православни славянски страни през Средновековието. В края на IX и началните десетилетия на X в. българската държава постига многостранни успехи включително и в книжовното дело – период, наречен “Симеонов златен век”.

[ad id=“236993″]

Най-изтъкнат книжовник тогава е Йоан Екзарх Български. Запазени са книгите му “Небеса” и “Шестоднев”. Те са събития за историята на природните науки не само в България, но и в православните славянски страни от Източна Европа, защото са първите книги на достъпен за славяните език, в които систематизирано се представят ученията за света и човека на античните гръцки философи. Всъщност те са превод от гръцки език на знаменити творби на византийски богослови, но поради обширните си енциклопедически познания Йоан Екзарх излага по-подробно тогавашните научни възгледи за строежа на Вселената, включвайки и значителен брой свои оригинални текстове. “Шестоднев” остава основно произведение в културата на всички славянски страни в продължение на векове тъй като дава най-добрите знания, достигнати от хората по това време. Открити са около 60 преписа, пръснати по различни държави.