(Зло)употреба на демокрацията

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 41, 1990 г.
(ЗЛО)УПОТРЕБА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

[ad id=“225664″]
Никой не може да ни обвини, че не вървим към демокрация. Напротив, стачките, свободата на мисълта и словото, гласността, както и последвалите отстъпки и решения на правителството са недвусмислен израз на проявяващо се народовластие. Естествено, всичко не може да стане отведнъж. Много проблеми на социалния живот засега остават все още в сферата на добрите намерения не защото не се знае как да бъдат решени, а защото сегашните политически и икономически условия не позволяват. Но явно някои не желаят да се съобразяват с това предявявайки прибързани и абсурдни искания към държавните институции. Задоволяват се исканията на този или онзи колектив и това става, разбира се, за сметка на останалите членове на обществото. „Която и да е група от работещи, щом издебне удобния момент да ИЗТРЪГНЕ НЕЩО, което да не е заработено или да е излишно – тя го изтръгва, макар да рухва обществото”, казва Солженицин.

[ad id=“263680″]
Един милиард лева трябва да платим ние, които не връчихме ултиматуми за повишение на заплатите и не поставихме правителството на колене, т.е. всички, без учители, лекари, шофьори и някои други социални категории. А дали те ще ни лекуват и возят по-добре? Защо трябва да се вие с пълен глас за правата, а се „забравят” задълженията и лозунги от тоя род: „Ще произвеждам истинско сирене, а не тебешир; колбаси, а не „кучешка радост”, или „Държавата ми е задължена, както и аз съм задължен към нея”.
Как се наричат тези, които натискат сънародниците си в блатото, за да изплуват те? Или трудът (на сънародниците) е трето качество, не допринася за добруването на обществото, или те нямат средства за натиск да спрат автобусите, или чувството за дълг не им позволява това? Надали е демократично да дърпаш чергата към себе си, криейки се зад масовата еуфория и колективния егоизъм.
Насъщната потребност от демокрация в държавата най-напред свързваме със създаването на реални политически гаранции. Прогресът е невъзможен без промени и те трябва да бъдат извършвани разумно и без изстъпления. Всеки гражданин е длъжен да се съобразява със сега действуващата конституция и закони, дотогава, докато именно народът чрез свободни избори не реши, че тази конституция и закони, правителството, не оправдават техните цели и доверие. И най-малкото странно е на този фон да се предявяват искания за промяна на конституцията и законите в духа на точното копие на американската и други западни страни. Всяка държава си има своите национални особености или колорит, ако щете, в това отношение.

[ad id=“237001″]
Лесно е да се върви по пътя на най-лекото съпротивление – стачки, лозунги, нетърпящи възражение ултиматуми, непропускайки да се афишира, че всичко е в името на демокрацията. Народовластие чрез ултиматуми! Удобно е зад паравана на демокрацията да свалиш директора или да пробиеш в естрадата чрез „рок-маратон за демокрация”. Удобно е зад паравана на демокрацията да убиеш,у изнасилиш, подпалиш, откраднеш. В това смутно, разделно време, време на безвластие е позволено всичко в името на демокрацията. Дори и да те хванат законите, не са толкоз страшни. Милицията и следствените органи са постоянно атакувани, тъй като били репресивни, нужно било да се демократизират. Наистина, риба се лови най-добре в мътна вода.
Тази, позволявам си сравнението, е демокрацията на Полша (била сред първите десет в света) отпреди няколко години, довела страната до невиждана инфлация, несигурност и растяща безработица.. ние обаче, за разлика от Полша, нямаме ясна и реална икономическа стабилизационна програма и никой не предлага такава, а само отделни козметични операции за закърпване на дупките. Нещо повече, лидерите както на БСП, така и на СДС, не се обвързват с конкретни изявления по тези въпроси, което навежда на мисълта, че ги избягват с цел да не пострада популярността им до предстоящите избори. Съществуващото равновесие на силите засега не е в интерес на българина, времето не чака цените на продуктите от първа необходимост на свободния пазар застрашително летят нагоре, а няма никакви практически резултати, понеже все още продължаваме да се занимаваме с проблеми, разбира се, демократични по своята същност, но които не ни дават хляб.

[ad id=“218548″]
С право ни казват: „Искате да работите като при вас, а да живеете като при нас”. Няма да стане! Знаем го всички. Ще бъде признак на примитивизъм да се смята, че причина е криворазбраната Демокрация. Не това искам да кажа. Демократичната държава се разбира като състояние на всеобща подвластност на закона – на гражданите, на органите на властта и на държавата, където най-важното е съзнанието за отговорност, отговорността на онези, които власт, да я упражняват, и на онези, които са ги облекли във власт и създават благата.
Стефан КАЦАРОВ