Знаете ли, че въздушните възглавници отнемат средно 1 живот на 22 спасени?

Сигурно на много от вас им е интересно как изглеждат контейнерите, в които са монтирани тези предпазни средства във вашия автомобил, а и къде точно са разположени от конструкторите.

[ad id=“225664″]

Въздушните възглавници са едно от най-значимите открития в автомобилната промишленост, със съществено значение за безопасността. Първите опити за създаването на airbag се провеждат още в средата на 50-те години, когато обаче не съществувала технология за осъществяването на подобна смела идея.

[ad id=“263680″]

В началото инженерите изпробват какви ли не методи за пълнене на възглавниците, включително сгъстен газ и ракетно гориво, но в крайна сметка се налага пиротехническият принцип. В неговата основа е малка, контролирана експлозия, която надува възглавницата за 40-50 хилядни от секундата.

                                                                                  Въздушната възглавница е ефективна само в комбинация с предпазен колан

Първите автомобили оборудвани с въздушни възглавници се появяват през 70-те години, когато Ford и GM пускат в САЩ 12000 коли с подобна технология. Така американците се опитват да елиминират нуждата от колани, но последствията се оказват доста неприятни за водачите, тъй като въздушните възглавници се разтварят със скорост до 300км/ч., което довежда до множество контузии. От Mercedes-Benz първи осъзнават, че за да са ефективни airbags трябва да се ползват в комбинация с предпазните колани (днес поставения колан е задължително условие за да сработи airbag). Така през 1980г. инженерите на компанията (подпомогнати и от Bosch) оборудват лимузината S-Class с въздушни възглавници.

[ad id=“236999″]

Съвременните airbags използват таблетки натриев азид, който се нагрява до 330C при подаване на електричество. Реакцията го разпада на азот и натрий, което увеличава мигновено (за 0.025-0.05сек.) налягането във възглавницата. За да бъдат избегнати наранявания и контузии е намалена скоростта на разтваряне на въздушните възглавници, както и техния обем. Все пак от голямо значение са и особеностите на човека и самия автомобил.

[ad id=“225664″]

Днес технологията на въздушните възглавници е изминала значителен напредък спрямо своите първи образци. Модерните системи активират airbag непосредствено преди удара (а не след него), а електрониката е в състояние да разпознае дали има пътник на седалката, както и неговите индивидуални особености (ръст, тегло) и спрямо тях да разтвори въздушната възглавница, колкото е необходимо.

                                                                     Повечето съвременни автомобили разполагат с внушителен брой въздушни възглавници.

[ad id=“263680″]

Към средствата за пасивна безопасност на автомобилите принадлежат и още множество компоненти, превърнали се в стандарт за съвременния автомобил. Все по-широко приложение намират енергопоглъщащите (чупещи) кормилни колони и чупещата се конзола на педалите, абсорбиращи енергия и предпазващи крайниците от счупване. Кабриолетите пък поради особеностите на своята конструкция, често са дори по-усъвършенствани като безопасност спрямо останалите типове автомобили. При тях широка популярност добиват автоматичните ролбари, изскачащи при преобръщане. Системата е въведена за първи път в роудстъра „SL“ на Mercedes-Benz.

Източник: Autoreview.bg