Знаете ли защо и кога е направен калдъръмът край параклиса на Аязмото?

Така популярният и обичан от старозагорци Дядо Методий има интересна съдба и още по-впечатляващ живот. За Методий Кусев е писано много и тук няма да ви разказваме вече познати истории.

Ще ви запознаем с един спомен на заселник, дошъл в Стара Загора в началото на ХХ век.  Историята  пресъздаде Желязко Добрев от Казанка, който се е срещал с потомък на първоизточника.

Дядо Методий много често споделял с онзи човек, или поне той така е разказвал на поколението си, как се е родила идеята му за Аязмото. Мястото, което сега ни е познато като парк, тогава се наричало Ахмак баир и било обезлесено от турците нарочно, за да няма къде да се крият хайдути в близост до града. От многогодишната ерозия там останали само голи скали, пръст почти липсвала. Митрополитът направил 8 разсадника там. Не е тръгнал самоцелно да залесява, а е огледал 100 хил. дка в землището между селата Пряпорец и Змейово. Изглежда е владеел изкуството да намира вода, защото казвал: „Копайте тук, ще излезе вода.“ По-късно от тези извори той напоявал новозасаденото Аязмо, като направил пръстен от стоманени тръби, които опасвали голяма площ и по тях текла водата. Съвременникът на дядо Методий разказвал, че в едно училище в Стара Загора правели керамични фунии във формата на саксии. Подреждали ги така, че ставало като капково напояване за дръвчетата. Методий Кусев е бил митрополит 16 години и е единственият митрополит в историята на нашата църква, който е бил свален от пост. Мислили го за луд, защото карал поповете да поливат насажденията.

image0 (9K)

Когато между гората и града в Стара Загора се заселват македонските бежанци, те започнали да си строят кирпичени къщи, но им трябвал и дървен материал. Дядо Методи не ги анатемосал въпреки огромния труд, който бил хвърлил за облагородяване на голия баир, а им дал мълчаливото си съгласие да отсекат малко дървесина. И македонците не забравили този жест. Денем работели за прехраната си, а надвечер се качвали на Аязмото и правели калдъръм край църквичката. Горе, до параклиса „Св. Теодор Тирон“, имало и училище. Точно там благодарните хора редили камък по камък за него – за Дядото. Казвали, че правели калдъръма, за да не си цапа попа расото и краката, докато служи в параклиса и обучава децата.

Ако ви е направило впечатление, когато сте се разхождали, там е трудничко да вървиш. Камъните са наредени като кремък на диканя, дълбоко вкопани и са доста остри. Налагало го е мястото, за да не ги измие порой.

Сега от този калдъръм са останали 20-ина метра. Надолу към „Жабките“ пак е имало стълби, както ги знаем днес, но са били от ръчно издялан камък, които при соц-а премахват, но още могат да се видят разхвърляни по стръмната пътека към Втория баир.

(Visited 46 times, 1 visits today)

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!