Цял ден се опитвам да се сдържа да не напиша това, но малко преди да изляза, че съм дежурен тази вечер, не мога да не кажа следното…
Уважаеми господин Марешки!
Хич не ми дреме какви концесии си взел. Ама хич! Ти и без това си имаш толкова много от всичко, че един плаж повече или по-малко – бълха те ухапала. Аз така или иначе никога през живота си няма да стъпя там.
Хич не ми пука, че си подписал документ, претендиращ да ни е конституция, чието съдържание не знаеш. Вие в НС така или иначе за 4 години не разбрахте какво се случва вътре, та това, че сте подписали конституцията ще ме стресне? Ти па…
Проблемът ми, господин Марешки, е друг.
Проблемът е в онова изречение, което изтърва.
Нали го помниш – „И Ани Цолова така се опитваше да манипулира, па вижте я сега – нея я няма, а аз съм депутат“.
Прав си.
Депутат си.
И зам-шеф на НС.
Ама знаеш ли, господин Марешки. И това е до време.
Днес си депутат, а утре – не си.
Аз така бях общински съветник един мандат, а вече едва ли някой помни, че съм бил такъв.
Не, че съм достигал до твоите висини де, ама само отбелязвам за протокола.
Та утре, като се събудиш, изборите са минали, а ти си изкарал 0,4 процента от народния вот, какво ще си помислиш?
Може би – „А бе хубаво, не съм вече депутат, ама Ани Цолова също я няма“.
А после, някоя и друга година след това, когато това малоумно политическо и икономическо статукво си отиде и Ани Цолова заеме полагащото и се място на изключително уважаван и смел журналист, ти, като погледнеш, дали ще си кажеш – „А бе, мене ме няма, па Ани Цолова се появи“?
Само ти казвам какви са възможностите. Може и да не е така. Може вие да победите завинаги, да въведете някаква нова диктатура и да станете несменяеми, а всички инакомислещи да ги пратите да маат в каменните кариери.
Знам ли?
Всичко е възможно.
Обаче знам и друго.
И ще го споделя с теб в лично качество.
Когато някой от вас започне по този отвратителен начин да напомня, че в статуквото е и хляба и ножа и че то, статуквото във ваше лице решава кой да е на екран и кой да продава детски играчки, без вътре да се изсипят куп нинджи от държавната администрация, то аз имам проблем, господин Марешки.
Имам проблем, защото, за разлика от теб нямам пропуснат митинг от 1989 до 1997.
И сигурно защото ходех навсякъде, не успях да забогатея.
Щото съм безделник, предполагам.
И имам втори проблем. И той е още по-голям.
Имам проблем че ме накарахте в 2020 година, вече 50 годишен да ходя отново по протести.
Вместо да се грижа за семейството си, да се радвам на синът ми, който сигурно скоро ще ви тегли една майна и ще замине някъде по света, където политици не заплашват журналисти в ефир и където бизнеса не се радва на държавна бухалка ако някой не е съгласен с официалната политика.
Това, господин зам.председателю на НС, никога няма да ви простя.
Вчера навъртях 10 километра, за да отразявам протеста.
Знаеш ли, господин Марешки. Това, което каза го чувствам и като заплаха към себе си.
И се надявам всички колеги, които си вадят хляба честно с журналистика да са го почувствали и те така.
И да. Знам, че ти си твърде незначителен, за да държиш хляба и ножа.
Знам, че ни плашиш с едни други батковци.
Обаче знаеш ли…
Не си страшен.
Ама хич.
Хайде, свършвам. Само едно на изпроводяк.
Преди време, още докато бях съветник в София бях казал някъде, че се опасявам, че скоро хората ще ни замерят с камъни. Без значение дали всички сме виновни или част от нас.
Камъните полетяха, уважаеми господин Веско.
И те не са към Ани, която бе уволнена, защото задаваше неправилните въпроси на неправилните хора.
Ако не си разбрал това, толкова по-лошо за теб.
А Ани и в момента има успешна кариера.
И куп други журналисти, които напуснаха по странен начин медиите,на които бяха лица.
Май това е всичко от мен.
Някой беше казал – „Няма нищо по-страшно от самия страх“.
Напишете нов член първи в проекта ви за конституция.
И вътре обяснете, че трябва да се страхуваме от вас.
Иначе в момента целия парламент сте толкова жалки, че дори не сте смешни.
Венци Мицов
Фейсбук
