В Кан отвориха за тях фестивалния дворец, който тази година няма да посреща филмови звезди. В Германия им оставят храна и дрехи по оградите. Градските власти отварят допълнителни приюти, но дали това е достатъчно?
275 000 души – толкова се смята, че са бездомниците в Германия, от които 48 000 живеят на улицата. Верена Розенке от Федералната организация в помощ на бездомните отбелязва, че те са особено застрашени от разпространението на коронавируса. „Мерките, които гражданите с жилище са помолени да спазват: да сведат до минимум социалните си контакти, да излизат навън само в краен случай и да избягват събиранията с други хора, не могат да бъдат спазвани от бездомните“, пише dw.com
Много от нуждаещите са настанени във временни приюти и делят общи спални помещения със стотици други като тях. Но съвсем не всички могат да разчитат дори и на душ, да не говорим за редовното миене на ръцете. Освен това голяма част имат сериозни заболявания, рядко разполагат със здравна осигуровка и заради това не ходят редовно на лекар. Не е невероятно и редица бездомници изобщо да не знаят за появата на коронавируса, макар че помощните организации полагат усилия да ги информират.
Мъж, несемеен, много често преселник от Източна Европа – това е най-общо профилът на „германския“ бездомник, живеещ в приют или направо на улицата. В Германия общо 650 хиляди души живеят по този начин, сочат нови данни. (03.08.2019)
Верена Розенке изтъква, че в кризата с коронавируса „огромната част от организациите, които предлагат помощ на бездомни хора, не получават подкрепа нито политиците и администрацията, нито от здравните власти. И не разполагат с достатъчно информация какво трябва да направят. Много от тях предприемат мерки по своя инициатива.“ Често липсват защитни облекла, маски за лице и дезинфектанти. Голяма част от услугите са преустановени, тъй като се извършват от доброволци, които принадлежат към рисковите групи.
Междувременно и ООН алармира за проблема със съобщение, в което се казва: „Жилището се превърна в първата линия на защита срещу коронавируса. Рядко домът е имал толкова голямо значение за това кой ще живее и кой ще умре“.
За да облекчи ситуацията, Федералната организация в помощ на бездомните настоява освен всичко друго на този етап да се прекратят принудителните изгонвания от жилищата, временните приюти да бъдат отворени и през деня, а общините да създадат допълнителни възможности за подслон.
Какво правят градските власти
Градската управа на Дюселдорф вече изрази желанието си да настани бездомните в празен хотел, а властите в Хановер смятат да предоставят 80 000 евро в помощ на нуждаещите се. Общините наемат все повече сътрудници и се опитват да ги снабдят със защитно облекло, казва Уве Любкинг от германския Съюз на градовете и общините. Не всички градове обаче могат да си позволят подобни мерки. „Дюселдорф, който е сравнително стабилен финансово, може да направи повече от Дортмунд или Дуисбург, които имат много дългове“. По тази причина властите трябва да отпуснат спасителни средства не само за фирмите, но и за общините, смята Уве Любкинг.
Социалната работничка от Бон Нели Грунвалд от своя страна отбелязва, че всеки, който има апартамент, може да се смята за безкрайно щастлив, защото разполага с място, където не е толкова изложен на риск. „Това е моментът да кажем, че собственото жизнено пространство наистина е на стойността на златото.“
