Списание Военни анализи
Един от основните научни проблеми при идентифицирането на потенциалните източници за започване на трета световна война е, че имаме само две исторически точки за сравнение, които са предизвикали световни войни в миналото. Това са: декларация на Австрия за война със Сърбия с която започва Първата световна война и нахлуването Германия в Полша, което слага начало на Втора световна война, към която в последствие можем да добавим и атаката на Япония срещу Пърл Харбър за включването на САЩ в същата война.
Тези събития очевидно имат различен генезис и различни цели, но те също така имат редица прилики, които показват как регионалните конфликти могат да се превърнат в световна война. Нека намерим някаква закономерност и общи допирателни, чрез които се повтарят зараждащите се световни конфликти:
Наличие на несигурни съюзи: И двете световни войни започват с грешки в изчисленията на съюзните структури. Това не са просто две държави, а цели съюзи. Например, атаката на Хитлер в Полша предизвика лавинообразно обявяване на нови декларации за война на Германия. В същото време преди началото на Първата световна война е имало поредица от други Балкански конфликти през 1912 и 1913, които не са започнали световни войни, но са оставели редица нерешени въпроси. Може би това не е станало, защото Русия се е страхувала от война с големите европейски държави, а позицията на Великобритания е била много неясна и така Великите сили не са могли да помогнат на някоя от воюващите балкански страни. По същия начин, по късно нацистка Германия е атакувала Полша през 1939 г., защото са вярвали, че това не би довело до по-голяма световна война. Днес в съвременния свят военните съюзи и гаранции ни изглеждат очевидни, но през 1914 г. и през 1939 г. надеждността на тези съюзи е била абсолютно несигурна. Тази несигурност е основен фактор, допринасящ за получаването на световна война. Държавите обявяващи война на други държави, не вярват, че съюзниците на нападнатите ще им дойдат на помощ.
Намеса на Великите сили. Ако разгледаме историята на противопоставянето между Германия и Великобритания, САЩ и Япония и Балканските държави лесно ще забележим стремежа на Великите сили да ограничават експанзията на потенциални съперници. По-специално, САЩ се стреми да намали способността на Япония да проведе война срещу Китай. Както се вижда и от историята на България, когато тя започва да става много силна я разпарчатяват на части. В днешната геополитика Великите сили още се стремят да подбиват бъдещи съперници. Днес САЩ са единствената глобална сила и основната им цел е да не допускат появата на друга такава, затова на принципа „разделя – владей“ създават трудности и малки конфликти в точките, където може да се зароди друга глобална сила.
Нерешени конфликти между съседни държави. Историята показва, че повечето досегашни войни се водят заради останали нерешени проблеми от предишната война. А ние всички знаем, че на Балканите имаме много нерешени проблеми?!
С помощта на тези три отправни закономерности можем да разгледаме потенциално опасните райони, където конфликтите могат да излязат извън контрол. Тъй като днес има само един основен алианс – НАТО и една глобална сила САЩ, то е много вероятно, ако има световна война точно те да участват в нея.
Списък на най-опасните горещи точки в света, които могат да предизвикат Трета световна война
1. Близък Изток
Войната в Сирия има потенциал да се превърне в Световна война, защото притежава и трите гореописани закономерности: много исторически нерешени проблеми, наличие на несигурни съюзи и интереси на великите сили. В нея са намесени всички глобални и регионални сили, както и нашите съседи от юг, което може да доведе до опасни последици за България. Руснаците и Иран помагайки на Башар Асад, бомбардират опозицията близка до САЩ, а американци, саудитци и турци обратно, действат срещу силите на Асад.
От трета страна там действа Ислямска държава, която със сигурност е заплаха, както за националната така и за съюзната сигурност на страните от ЕС. Тя цели да предизвика точно трета световна война на Исляма срещу Запада, което е класически сблъсък на цивилизациите. Според мен към момента е малко вероятен, защото като цяло за съвременния човек национализма е по-силна идеология, отколкото религията и това затруднява индивидуалните ислямските народи да се обединят само заради общата вяра. Освен това, никой от тях към момента не притежава конкурентни на запада военно въздушни сили за влияние извън региона. Въпреки това борбата с Ислямска държава се води с противоречиви резултати тъй като интересите на САЩ и Русия са в противоречие. Докато в Сирия борбата е много заплетена в Ирак американците разчитат на кюрдите и шиитската милиция за борба срещу Ислямска държава.
Това доведе до охладняване на отношенията между САЩ и Турция, която започна да води собствена политика на неосманизъм в региона. Стария конфликт на република Турция с Кюрдската работническа партия ПКК е отнел живота на повече 30 000 души. Днес той е в пълна сила. Кюрдите се опитват да създадат собствена автономия в Сирия и Ирак, което притеснява Турция, че това ще повлече и турските кюрди. Поради тази причина се проведе операция „Щит на Ефрат“, турската армия навлезе в Сирия и усложни още повече обстановката там.
При евентуално влизане на някоя от другите големи регионални сили и война между Саудитка арабия и Иран тази война ще премине на друго световно ниво. Саудитска Арабия има третия по големина военен бюджет в света. Мюсюлманската реторика, която излиза от там е също толкова войнствена колкото на Ислямска държава, но повече от това те мразят Иран. От своя страна Иран също притежава ядрено оръжие и имат военен потенциал на нивото на Турция. Това кара Саудитската кралска кръв бързо да кипва и е възможно да обявят война на Иран по някаква причина покрай вече зародилия се конфликт. Това неименуемо ще въвлече САЩ на страната на Саудитска арабия, защото според тях Иран са част от оста на злото, а Иран е в съюз с Русия и Китай. Не случайно президента Тръмп отново потвърди наскоро, че Иран е основния враг на САЩ. От там при разрастване на подобен конфликт със сигурност се намесват всички страни по света. Всичко това прави тази страна една от най-вероятните подпалващи една световна война.
Освен горните проблеми в Близкия изток нараства и напрежението между Ирак и Саудитска арабия. Иракчаните искат да изгонят посланика на Арабите Тамар ал Сабхан поради солидарност с насилието над сунитското население от шиитските милиции. Отношенията между двете държави се влошиха след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ал Нимр.
Конфликта в Йемен е един от най-новите и от март 2015 до сега е отнел живота на повече от 7 000 души и 40 000 ранени. Там се води въстание на шийти срещу правителството подкрепено от Саудитска Арабия. Друг евентуален конфликт между Иран и Израел също може да доведе до ядрена война.
Друга гореща точка в региона е Афганистан, който остава в същото положение, каквото е бил в последните 40 години. След намесата на САЩ за сваляне на талибаните те все още са сила и дори към момента започват постепенна офанзива в някои райони на страната. Това е едната от причините тази страна да е втория донор за износ на бежанци към Европа след Сирия. Нашата страна участва с военен контингент в операция Resolute Support в подкрепа на афганистанските сили, заедно с 9800 американски войници, поради което има опасност както за военнослужещите така и за България.
В Либия след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 се водят жестоки междуособици между няколко фракции, които се бият за нейните богатства. Това също я прави една от основните страни формиращи бежанския поток към България и Европа.
Според анализ на американската разузнавателна агенция „Стратфор“ в следващите 10 години Европа ще се изправи пред проблема с нарастващия национализъм и увеличаване потенциала на популистките партии. В съчетание с икономическата криза и бежанската вълна, това ще доведе до изостряне на отношенията между държавите. Не случайно правителството на Германия прие нов план за гражданска защита и обясни на гражданите си какво да правят в случай на война, а ние в България продължаваме да твърдим, че такива неща в XXI век не стават?!
2. Индийски океан (Индия – Пакистан)
Индийския океан е не по-малко взривоопасно място от Близкия Изток. Такъв до голяма степен е и случаят с Източнокитайско море и островите Сенкаку, които могат да предизвикат война между Китай и Япония. Там се оформя едно противопоставяне от една страна на коалиция между Индия, Виетнам и Япония срещу Китай и Пакистан. В интерес на истината исторически погледнато повечето войни се предизвикват от бързоразвиващите се държави като Бразилия, Индия и Индонезия, които променят баланса на силите в световния ред.
По-специално, може да се получи голям конфликт за власт между Индия и Пакистан, който да засмуче Китай и САЩ, като съюзници с не много изяснени политически договорни отношения. От една страна Китай може да иска да запази Индия- сдържаща се, а от друга Индия може да иска да избута Китай от задния си двор. Всъщност, има сходна динамика между Афганистан, Пакистан, Индия Китай и Непал, както и няколко спорни граници в Кашмир, които биха могли да предизвикат световна война, като въвличат великите сили.
Да предположим, че през 2030 г., Китай ще бъде най-голямата икономика в света, следван плътно от Индия. Лидерите на Китай биха искали да имат по-важна роля в световния ред, може би повече отколкото САЩ имат сега. В същото време, Индия се нуждае от много повече износ в световната търговия, за да извади хората от бедността тъй като там все още има много бедни райони. Като цяло, Индия следва пътя на Китай със закъснение от 10-15 години.
Пакистан е единствената ядрена сила с нестабилно правителство и идеалното място за наличие на групи от терористи. Ако избухне някакъв голям атентат в Индия, то нейното правителство няма да знае дали това е един терорист или правителството на Пакистан. Отговорът ще бъде толкова бърз, колкото е бил и в Първата световна война, когато Австро-Унгария обявява война, след като ерцхерцог Франц Фердинанд е убит от терористи. Освен това в предишните Индо-Пакистански войни Израел многократно е помагал на Индия и със сигурност ще се включи, особено ако някоя друга ислямска нация се присъединява към Пакистан. Този акт ще пусне алармата на Китай и той бързо ще се включи в конфликта с което се получава, че почти половината от населението на света участва във война. Когато Индия започне да се задушава от хватката на Китай ще изпрати емисари в САЩ, Япония. Тъй като днес световната търговията се извършва основно по океанските маршрути за САЩ и Япония е особено важно да не позволява на Китай да доминират в Индийския океан. Те няма как да не се включат, особено ако икономиката на Япония продължава да расте. Нещо повече там усилено се говори за разработването на нова технология, включваща системи за противоракетна отбрана и т.н., която би могла частично да премахне страха от ядрени оръжия. Със САЩ и Япония на борда, Русия може да бъде принудена да вземе страната на Китай. По този начин ще се получи троен съюз между Русия, Китай и Пакистан от една страна и САЩ, Япония и Индия, от друга страна, поради което ролята на Европейския съюз ще се окаже решаваща.
Точно като в предишните световни войни, войната се задейства от двете най-големи икономики в света. Подобно на Германия през 20 век, Китай с превъзхождащи сили по суша и подобно на Великобритания, САЩ с превъзхождащи сили по море, но днес всяка страна от тях има множество нови технологии и ядрено оръжие.
Друга такава точка в която са налице и трите конфликтни закономерности може да бъде Тайван, който има двусмислен договор за отбрана със САЩ, съществуват редица нерешени властови проблеми между Китай и Тайван, между САЩ и Китай и т.н. Това не означава, че ще доведе до световна война, но че този район притежава всички качества да се превърне в голям конфликт.
3. Украйна и Балтийските държави
Друга изключително близка до нас точка, която може да предизвика световна война е Украйна. Тя се намираше до скоро в Руската сфера на влияние, но след разпада на СССР остана само един хегемонен съюз НАТО и това даде възможност на нахлуване на западно влияние, което доведе до огромна политическа криза и предизвика гражданска война. По данни на ООН, жертвите са повече от 5600 души, а над 1 милион са напуснали домовете си.
Кризата избухва през 2014 г. след предизвиканите протести в Киев, които с цената на много жертви свалиха президента Виктор Янукович. Протеста прерасна в бунтовническо движение, което започна да действа в източната част на Украйна. В следствие на което там се образуваха проруските Логантска и Донецка народни републики. В този хаус Русия анексира Кримския полуостров и проведе референдум в който жителите му се обявиха за част от Русия, което формира конфликт между Запада и Русия.
Макар, че това е може би най-опасния военен конфликт в Европа, неговото нарастване на световно ниво е по-малко вероятно от гореописания, тъй като освен Русия не съществуват големи военни сили граничещи с Украйна. Все пак през 2017 Украйна сключи споразумението за асоцииране с ЕС и кандидатства да влезне в НАТО до 2020 г., което налага известен сдържащ ефект на Русия. Той може да трае поне до тогава, докато САЩ и ЕС се чувстват по-силни от постепенно стабилизираща се Русия.
В момента НАТО има 28 членове, за разлика от началото когато са били 12, някои от новите членове са Латвия, Литва, Естония, Чехия и България, които са били във Варшавския договор и това прави Русия враждебна към разширяването на НАТО. Поради тази причина НАТО и САЩ обещаха голямо количество средства и съвместни военни учения в Източна Европа. Въпреки, че това е по-скоро мярка за безопасност, Русия ги възприема обратно и от своя страна увеличава армията в граничните райони и образува нови буферни държави между нея и НАТО. Допълнително изостряне на отношенията между НАТО и Русия със сигурност ще доведе до Трета световна война в която България отново ще се намира на пограничната зона.
Подобна динамика съществува в Балтийските държави Естония, Латвия и Литва. Има огромен дисбаланс на силите между тези държави и съседна Русия. Русия също се опитва да се утвърди като глобална сила, въпреки опитите на САЩ и ЕС да я ограничат с различни санкции. Докато НАТО е доста стабилна съюз, а тези малки държави са негови членове, евентуални действия там ще ангажират САЩ, Великобритания, Канада, Франция и Германия (основни членки на НАТО) като гаранти на Балтийската сигурност. Поради тази причина днес в региона се провеждат редица допълнителни мисии на НАТО, което прави по-малко вероятно Русия да рискува с тези 3 държави. (Все пак да не забравяме случващото се в Украйна и Грузия, което цели да покаже на НАТО, че разширяването на съюза към тези държави не е осъществимо и защитата им е невъзможна).
4. Северна Корея – Япония
Северна Корея е малка ядрена страна с която дори и най-малкия сблъсък може да доведе до ядрена война. В тази конфликтна точка на света също има наличие и на трите закономерности за започване на световна война: наличие на нерешени конфликти от предишните Корейски войни, несигурни политически договорки зависещи от едноличното решение на някой диктатор и икономически интереси на Великите сили. Северна Корея разработва ядрено оръжие и евентуалната му употреба задължително ще предизвика помощ от други страни включително Китай. А както видяхме по-горе след включването на тази страна ще последва развитие по аналогия на гореописания сценарии.
5. Западна Африка
В страните от централна и Западна Африка беснее близката до Ислямска държава терористична групировка Боко Харам. В Сомалия действа Ал-Шаба, също е клон на Ал-Кайда. Много е вероятно при неуспех в Сирия и Близкия Изток, Ислямска държава да насочи фокуса си към Африка. Там на картата се появи и най-новата държава в света Южен Судан, която още е в нестабилно положение и продължават да се водят много вътрешни битки, което отговаря на горните 3 условия, като е необходима само по-сериозно противоречие между някои от великите сили.
6. Антарктида!?
В този малко известен континент също има конфликти между много страни за разпределението на земя и ресурси. Русия твърди, че е собственик на повече от половината от Антарктида, включително Северния полюс и е започнала да изгражда свои военни бази в арктически регион и да подготвя войски за действие в арктически условия. Това може да доведе до размирици в страни като Норвегия (член на НАТО), която реагира на това чрез повишаване на тяхната военна готовност в арктическия регион. Това може да доведе до конфликт между Русия и НАТО, които и без друго постепенно изострят своите отношения.
Смятате ли, че САЩ ги е било грижа за Сърбия през 1914 г. или за Полша през 1939 г.? Не. Те дори не са знаели къде се намират на картата, но 2 г. по-късно се включват във война на друг континент срещу Германия. Дали обикновените американци са знаели нещо за Корея, Виетнам или Ирак преди техните войници да отидат там? А днес надали се интересуват от Антарктида, но при евентуално откриване на някакви скъпоценни суровини в ледовете представяте ли си какво ще стане?
Войната идва не от любов и омраза, а от една верига на непредвидими събития, които падат едно след друго, като домино.
Много е трудно да се предскаже такова събитие, при наличието на което да кажем, че със сигурност ще започне война, просто претендентите в повечето случай побутват късмета си, но това обикновено предизвиква локален конфликт. За да се получи световна война трябва да участват световни сили, които контролират големи части от света и предизвикват по-малките да участват. Може да се каже, че предишните две световни войни са предизвикани от едни шепа държави, които са били на върха на колонизацията (империи с най-големите икономики в Света), които се борят по между си. Освен това днес, наличието на ядрени оръжия намалява изискването за силни съюзи и до известна степен дава възможност на по-малки сили да защитават родината си от нашествия. В крайна сметка няма вечни приятели, а има вечни интереси. Всичко зависи от интереса на силните на деня, на нас ни остава само да се молим!
P.S. В статията нарочно не се разглеждат Балканите, като потенциална точка за бъдеща война, защото по въпроса е писано много, а днес те се превръщат от барутния погреб на Европа в задния двор на Европа и вероятността е предимно за локални конфликти.
Източник: https://postvai.com/ Снимката е на редакцията
