С единия крак на Запад, с другия – някъде другаде. Така изглежда Черна гора, член на НАТО и претендент за членство в ЕС, въпреки че преди години беше традиционен съюзник на Русия.
Медиите в целия балкански регион разтръбиха решението на страната да подкрепи санкциите срещу Москва. Когато дойде новината, че Черна гора е запорирала множество руски активи, това влезе и в официален доклад на Европейската комисия.
Има само един проблем – че това не е истина.
Вместо десетки, Черна гора е замразила активите – апартамент и складово помещение, само на един руски гражданин, санкциониран от ЕС – бивш лидер на сепаратистите в Източна Украйна, научи Балканската служба на RFE/RL. Останалите са били включени по грешка.
Москва на Адриатическо море
В продължение на години Черна гора – и по-специално нейната плажна ивица на адриатическото крайбрежие – привлича добре обезпечени руснаци, които искат да вложат част от богатството си в недвижими имоти. Дори и сега подкрепата на Черна гора за западните санкции не изглежда да възпира руснаците да купуват апартаменти, вили и други сгради там.
По данни в поземления регистър от 2022 г. руски граждани притежават около 19 000 имота в Черна гора. Сред собствениците е включително олигархът Олег Дерипаска, на когото Западът наложи санкции.
В повечето случаи определянето на действителните собственици е трудно, тъй като много от активите може да са на името на членове на семейството или на компании, какъвто е случаят с Дерипаска. Но през юни 2022 г. тогавашният министър на вътрешните работи Филип Аджич обяви голяма победа за Подгорица в борбата със санкционираните руски граждани, притежаващи собственост в Черна гора.
„За 44 имота администрацията на поземления регистър е издала решения, с които се ограничава разпореждането с имоти в Черна гора. Това се отнася за 34 руски граждани, на които са наложени санкции“, каза тогава той.
Този предполагаем успех беше включен в годишния доклад на Европейската комисия за Черна гора, издаден четири месеца по-късно.
Първоначалният ентусиазъм обаче не беше оправдан. След като получи достъп до официални документи и ги анализира, Балканската служба на RFE/RL научи, че вместо на 34 души, само на един руски гражданин, санкциониран от ЕС, е било замразено имуществото в Черна гора. Останалите 33-ма души не са били включени в никакви списъци със санкции, просто са имали общи имена и фамилии с тези, които са били включени. Активите им са били временно замразени, докато грешката бъде установена и поправена.
В отговор на въпросите на Балканската служба черногорската администрация на поземления регистър обясни, че става въпрос за неволна грешка, без намерение за измама. Тя до голяма степен се е дължала на първоначално объркване и непълна информация за това кои руснаци от черния списък на ЕС действително имат активи в Черна гора.
Министерството на вътрешните работи, което първоначално обяви по-широкото ограничаване на активите на санкционираните руснаци, не отговори на молбите на RFE/RL за коментар.
Въпросните активи могат да бъдат продадени или използвани като обезпечение на банкови заеми
В изявление на администрацията на поземления регистър се казва, че е разгледала целия списък на руските граждани, на които по това време ЕС е наложил санкции, и е потърсила евентуални съвпадения с руснаци, притежаващи активи в Черна гора. В резултат са открити 34 души, чиито имена и фамилии съвпадат с тези от списъка.
„Бяха взети решения (…) за замразяване на достъпа до имущество поради оценения риск, че въпросните активи могат да бъдат продадени или използвани като обезпечение на банкови заеми“, се казва още в изявлението.
Инес Мрдович – активистка на черногорската неправителствена организация „Действие за социални права“, коментира, че вината е на черногорските институции, които са в центъра на скандала.
„Неприемливо е да се предоставя на ЕС информация, която не отразява точно ситуацията“, каза тя пред RFE/RL.
Самоличността на руския гражданин, чиито активи са правилно замразени в Черна гора, така и не беше оповестена. Официални документи, с които Балканската служба се запозна, сочат, че това вероятно е Марат Баширов, руски политически стратег, който е бил висш ръководител в украинската Луганска област – частично окупирана от подкрепяните от Русия сепаратисти.
Баширов има апартамент с площ 33 кв. м в Бечичи на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Той също така е съсобственик заедно с няколко други лица на складово помещение в същата сграда.
Черногорските власти са се справили с целия казус, казва Мрдович, но са действали по начин, който не е бил достатъчно прозрачен нито за собствените им граждани, нито за европейските партньори.
„Изпадаме в ситуации, в които някой казва едно, а друг – друго. И тогава се чудиш кое всъщност е вярно. Във всеки случай е ужасно, че нашите европейски партньори не получават пълна и точна информация“, каза още Мрдович.
Изместване на Запад
През последните години Черна гора засили връзките си със Запада, като се присъедини към НАТО през 2017 г. и подаде молба за членство в ЕС през 2008 г. Насочването на страната към Запада подразни Русия, която е неин традиционен съюзник. През 2016 г. прозападното правителство обвини подкрепяните от Русия сили в опит за преврат в навечерието на парламентарните избори.
ЕК поиска гаранции, че страната няма да се превърне в център за компании и лица, които искат да заобиколят санкциите
През октомври Европейският парламент прие резолюция за Черна гора, в която приветства спазването на санкциите на ЕС срещу Русия, като същевременно изрази загриженост от големия брой руски граждани, включително много олигарси, които са се установили там.
„Призоваваме черногорските власти да гарантират, че страната няма да се превърне в център за компании и лица, които искат да заобиколят санкциите“, се казва в резолюцията.
При посещението си в Подгорица на 31 октомври председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен призова Черна гора да продължи процеса си на интеграция в ЕС.
„От дълго време Черна гора е най-напредналата страна от Западните Балкани по пътя на присъединяването към ЕС и съм щастлива да видя, че сте решени да запазите тази позиция“, каза тя след разговори с президента Яков Милатович.
Черна гора получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2010 г., но е затворила само 3 от 33-те глави за присъединяване – области на управление, в които страните трябва да въведат нови политики и реформи, за да се приспособят към стандартите на блока.
Делегацията на ЕС в Подгорица не отговори на молбите на RFE/RL за коментар по въпроса.
През 2023 г. организацията Freedom House определи Черна гора по-скоро като хибриден режим, отколкото като демокрация „поради конституционна криза, причинена от подновена политическа дисфункция, с разпадането на две правителства в кратък период от време, противоконституционни ходове, които възпрепятстват изборните процеси и Конституционния съд, и блокада за съставяне на ново правителство“.
