Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово. В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният.
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. За боядисването са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
Обредните хлябове се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век.
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То олицетворява Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с „Христос воскресе!“ Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
През трите празнични дни се играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.
Църквата се обикаля не само в нощта на Великден, но и на Разпети петък. Обикалянето на църквата в петък изразява погребално шествие и се обикаля само веднъж. На следващата вечер- в събота точно в полунощ църквата се обикаля за здраве. Вървим със свещ в ръка три пъти около храма, защото число три е израз на света троица. Самата свещ, която се пали на възкресение символизира небесната светлина.
Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.
