Значи, идиотизмът в държавата е напреднал много за една година, както установих днес.
[ad id=“225664″]
Отивам сутринта при личния си лекар. И съм готова за изследвания – сиреч пила само вода. Докато му обяснявам кое какво, сестрата оповестява, че съм с прекъснати здравноосигурителни права. Не може да бъде, казвам. От една година си плащам здравните осигуровки всеки месец в Изипей. Но ето на, прекъснати са. Единият вариант е да отида да се разправям в НАП в общината и да се върна с удостоверение. Другият вариант е да си платя изследванията.
Перспективата да търча от Военна болница до Люлин с няколко превозни средства и през всички разкопки за метрото, а после да се връщам пак, ми се вижда загуба на време. Така че си платих изследванията – 35 лева.
После се прибрах, взех бележките за платените здравни осигуровки и отидох в общината.
В първата стая – три служителки, едната ми обръща внимание. Казвам ЕГН, тя рови в компютъра и съобщава, че не са платени. Платени са – и тръгвам да вадя бележките. И тук става интересното:
Тя – Виждам, че са платени, парите ви са тук, но трябва да попълните Удостоверение 7.
Аз – Вече съм го попълвала преди година, защо трябва пак?
Тя – Защото през декември 2016 са ви изплатили хонорар и той ви е прекъснал здравните осигуровки.
Аз – Но нали аз си ги плащам. Защо хонорарът да ги прекъсва? Няма логика.
Тя – Търсите логика в тази държава? Това са правилата. Питайте Москов, питайте Борисов…
Аз – Искате да кажете, че всеки хонорар, който получа, ще ми прекъсва здравните осигуровки?
Тя – Да.
Аз – Но защо?
Тя вече ми е ядосана, че не разбирам. Колежките й я подкрепят съответно, аз излизам малоумна. И за да не губя време, примирено започвам да попълвам Удостоверение 7.
(Малко отклонение: до мен жена попълва декларация, има надвзети здравни осигуровки. Пита ще й бъдат ли върнати надвзетите пари. „Не“, отрязва служителката, „защото здравните осигуровки са задължителни“…)
[ad id=“263680″]
Мен пък ме насочват към други три стаи, където някой да ми издаде удостоверение за пред личния лекар, че съм с възстановени права. В близката стая попадам на служителка, която върши нещо важно. Изчаквам я съответно, тя проверява в компютъра и казва, че й трябвало технологично време, за да издаде удостоверението. „Колко време“, питам. Тя не знае, защото трябвало да направи нещо ръчно. Е, добре, ще пробвам в друга стая – може би там някой е по-компетентен или по-опитен в издаването на такова удостоверение. (Впрочем досега съм вадила три пъти такова удостоверение в същата тази община. И никога не е имало проблеми.)
Във втората стая са трима служители. Младеж на преден план се заема с мен. Отново ЕГН, компютър и… той ме препраща за утре сутринта!?!
Аз – Искате да кажете утре сутринта пак да идвам до общината – преди да отида при личния лекар?
Той – Няма нужда да идвате до общината. От всеки НАП ще можете да вземете удостоверението.
Аз – Ама вие акъл имате ли!?! Къде ще търся НАП – при положение че това удостоверение се издава в случай на нужда. Защото информацията ще влезе в мрежата чак след седмица, а човекът трябва да отиде спешно при личния лекар…
В крайна сметка младежът поровичка в компютъра има-няма 5 минути и ми издаде удостоверението. Междувременно двете му колежки си нямаха никаква работа и се веселяха с това. А онази от първата стая дойде да нагледа къде съм отишла и се оплака на младежа от мен. Инструктира го какво трябва да направи, но той очевидно си го знаеше. Друг е въпросът, че не му се правеше… Както и на нея.
Извод от цялата работа:
Ако ядът лекуваше, в момента съм най-здравият човек на света 
🙂
Прочее, бъдете здрави!
Диана Попова – фейсбук профил
