Подобни въпроси задават някои читатели на ЗАРАТА след статията за дуела между Станислав и Гечо и речта на емигранта срещу българските политици накрая, когато той с достойнство прие загубата в играта. Спечели младият мъж от самоковското село Доспей, но 52-годишният Гечо от Голец беше абсолютно равностоен противник.
[ad id=“263680″]
В коментарите си вие загатвате за ситуацията, в която Станислав и Гечо се настроиха срещу Калоян, на когото играчи от първите два формата на предаването дадоха защитен амулет за един дуел. Да, те проявиха известна доза завист, проявиха тесногръдие. Но не правим ли това всички ние понякога, опитвайки се неуспешно да надскочим себе си?
И двамата играчи от последния дуел в неделя са от един и същи типаж. Стожерът на семейството, старият Герак Гечо и младият мъжкар Станислав. Патриархалният начин на живот и поведение е тяхно верую – истинският мъж трябва да работи здраво и думата му да не се прекършва. Важна е силата, уменията, а не учението. Именно затова те бяха единодушни, че познаването на българската история, записана в Алманаха, ще бъде оценено с 1 точка, защото те искаха да се представят на арената като гладиатори, а не като женчовци, четящи книги. Така и премина техният титаничен сблъсък, сблъсък на мускули, на издържливост, на умения и тактика. И със стотни спечели по-младият. Достойно.
Но какво разказа Гечо в сутрешния блок на бТВ вчера, ден след като излезе от Фермата. Много искрен и емоционален той преживя отново емигрантството си – неговото и на цялото си семейство, което впоследствие е отишло при него в Белгия.
Защо е тръгнал за запад, след като и в България е имал собствен автосервиз?
[ad id=“225664″]
Да, имах малък собствен бизнес в Ловеч, исках да направя бояджийна към сервиза и ми трябваха 3 000 лева заем. Тръгнах с папки и документи и след дълго обикаляне никой не ми даде. Тогава разбрах, че това не е моята държава. Обичам Родината си. Големият ми син дойде при мен на 22 г., след като вече беше завършил образованието си. Малкият взех по-рано. Вече всички сме там и се опитвам да бъдем едно голямо семейство, обединени на едно място. Като едно време, може би затова ме определят като стария Герак на Елин Пелин.
Тръгнах сам със старата Жигула абсолютно без никаква сигурност. Прощаването за мен винаги е кошмарно, продължи спомените си Гечо. Но заминах. Освен „мерси“ на френски не знаех нито една дума. Само с двете си ръце. И с тях изкарах първото си евро, аз друго не мога да правя – поправям коли. Помогнаха ми няколко човека там, с които и досега сме приятели. Още дружески ме подиграват за моето оправяне с езика. Но винаги съм успявал с честност и голямо трудолюбие.
От сърце се ядосвам на българските политици, защото лично аз правя едно и също тук и там. Но у нас умишлено или не, ни спъват. Който може да изкара 1 лев, ще може да изкара и 100 лева. С труд, казва енергичният 52-годишен мъж.
Ние си оставаме българи, сменили сме само местоработата си, за съжаление.
Нечовешки дуел във Фермата снощи и убийствена реч на Гечо срещу българските политици