На 20.12.2025 г. от 11:00 ч. в Регионалната библиотека в Стара Загора ще проведем за четвърта поредна година събитието „Стара Загора търси математически таланти“, организирано от Фондация „Математика без граници“ и Фондация „Миню Балкански“, с подкрепата на бивши олимпийци – математици от Стара Загора, съобщиха за ЗАРАТА

Тържеството ще започне с 10-минутен видеопреглед, в музика и танц, на събитията през 2025 г., посветени на математическите таланти. В програмата са включени:
• изпълнение на „Морски песъчинки“ – химн на „Математика без граници“ (музика: Милена Добрева, текст: Иван Ненков, аранжимент: Руслан Карагьозов);
• изпълнение на „Излел е Делю хайдутин“ от участничката в „Гласът на България“ Николина Савова;
• музикално откровение на солиста на Българското национално радио Георги Добрев на кавал;
• изпълнение на момчетата на Димитров в перфектната геометрия на тракийския танц.

След това ще наградим младите таланти в три раздела: „Моята любима математическа задача“, „Моята математическа история“, „Абсолютните победители от математическите състезания през 2025 г.“.

Награди ще получат и двама студенти и един докторант от единствения в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект – Университета „Мохамед бин Заед“, Абу Даби, Обединени арабски емирства.

Раздел „Представяне на любима математическа задача“

ЛЮБИМАТА МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА

Ако „математическите истории“ разказват как човек стига до математиката, то любимите задачи показват как мисли, когато вече е вътре в нея. Събрани заедно, те стават една обща мета-история: математиката като спорт, детективски сюжет, пъзел, пътешествие и доказателство – едновременно.

ЗАДАЧАТА КАТО ИГРА И ДВИЖЕНИЕ

При най-малките математиката често започва от реални действия: катерене, пазаруване, предмети, разстояния. За Боян Радоев Алексиев (2. клас, Сливен) задачата е като състезание по катерене – време, стартове през 2 секунди, хватки до финала. Тук математиката е спортна стратегия: „кой тръгва кога“ и „кой финишира последен“, тоест кой определя общото време.
Деница Величкова Господинова (2. клас, Стара Загора) мисли през пазаруване и „парички“ – уравновесява условията (има, не стигат, остава) и стига до решение по няколко начина: със сметки, с „везна“, с проби. А при Христо Димитров Найденов (2. клас, Стара Загора) любимото идва от чистотата на разлагането: класическа задача за точки на права и дължини, в която от AD се „изваждат“ BC и CD, за да се намери AB – проста логика, но много ясна и красива.
Тук „любимото“ идва от усещането, че задачата е част от живота: движение, пари, мерене, подреждане.

В ТЪРСЕНЕ НА ЕДИНСТВЕНИЯ ОТГОВОР — КАТО ДЕТЕКТИВ

Има задачи, в които не печели този, който смята най-бързо, а този, който мисли най-точно. Гергана Николаева Димитрова (3. клас, Стара Загора) избира задача с изтрити числа (1, 3, 7, 11, 19) и съотношение на сборове 3:1. Нейният „вълшебен часовник“ – идея за делимост и групиране – превръща проверката в логическо разследване, докато остане единственият възможен вариант.
Йордан Йорданов Свеженов (4. клас, София) пък дава задача тип „най-лош случай“ от международна олимпиада: лъжици и вилици в чекмедже. Това е математика на гаранцията — колко трябва да извадиш „на тъмно“, за да си сигурен, че имаш два неръждаеми комплекта. Тези задачи показват нещо важно: математиката е умението да осигуриш сигурност, когато не контролираш всичко.

БРОИМ, НО ТЪРСИМ И „УМНИ МЕТОДИ“

Друг тип любими задачи се раждат от „аха“– момента: вместо да броиш по един, намираш модел. Владимир Валериев Събев (3. клас, Бургас) брои възможности – три топки сладолед от 4 вкуса – и така се учи да разделя случаите систематично.
Михаил Драганов (4. клас, Пловдив) брои правоъгълници на чертеж, но открива, че има по-умен път: вместо ръчно броене – възможности по дължина, умножени по възможности по ширина. Същият автор решава и задача за мостове между острови, където ключът е двойното броене и вниманието към това „кое се брои два пъти“. А Искрен Миленов Матев (4. клас, София) стига до красиво правило: сборът на първите нечетни числа дава квадрат – и така намира N в равенството 1 + 3 + 5 + … + N = 2020.2020.
Общото между тези задачи е ясно: любимата задача учи на метод, а не само на смятане.

ОТ „МОДЕЛ“ КЪМ „ДОКАЗАТЕЛСТВО“

При по-големите „любимото“ често е там, където математиката става по-строга: формули, теореми, доказателства. Десислав Стефанов Стефанов (9. клас, Стара Загора) работи с квадратно уравнение и показва няколко пътя до решението – чрез дискриминанта, Виет и преобразуване.
Ния Минкова Казакова (8. клас, Стара Загора) избира геометрия: трапец и доказателство, че един триъгълник е равностранен – вече не просто сметки, а история на построяване, ъгли и равенства. Петър Стефанов Влаев (6. клас, Стара Загора) показва сила в теория на числата със задача за сбора на делителите на 2024, а отделно – мислене за оптимизация в задача за разпределение на време при украсяване на три елхи: класическа „поточна линия“, в която най-бавният етап диктува финала.
И сред всички тях Иванел Иванова Палийска (2. клас, Стара Загора) докосва другата страна на математиката – „красивата структура“: магически квадрат със сбор 27, където вече има симетрия и подреждане, а не само пресмятане.
Така задачите „порастват“ – от действие към метод към доказателство.

КОИ ЗАДАЧИ СА ЛЮБИМИ

Подредени като сборник, тези избори рисуват портрет на общност. Боян (2. клас, Сливен), Деница (2. клас, Стара Загора) и Христо (2. клас, Стара Загора) показват радостта от ясната логика в сюжети от ежедневието. Гергана (3. клас, Стара Загора) и Йордан (4. клас, София) показват мислене тип „детектив“ и „най-лош случай“. Владимир (3. клас, Бургас), Михаил (4. клас, Пловдив) и Искрен (4. клас, София) обичат модели, броене и хитри преки пътища. Десислав (9. клас, Стара Загора), Ния (8. клас, Стара Загора) и Петър (6. клас, Стара Загора) вече мислят на езика на олимпиадната математика — теореми, структури, оптимизации.
А Иванел (2. клас, Стара Загора) напомня, че „любимата задача“ може да е и чиста красота – подредба, хармония, магия на числата.

Раздел „Моята математическа история“

МАТЕМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА РАЗКАЗВАЧИТЕ

Разказвачите идват от различни градове и класове – от 2. до 10., от началното училище до гимназията. Но ако съберем историите им като числа в една обща редица, ще видим, че това е една и съща голяма задача, решавана по много начини: задачата как човек става себе си чрез математиката.

НАЧАЛОТО ПОЧТИ ВИНАГИ ЗАПОЧВА С ИГРА

При Александър Сабинев Желев математиката започва със солети – броене, групиране, подреждане; после с крачки до детската градина и с „тайната“ на таблицата за умножение.

При Владимир Валериев Събев началото е ранно смятане и увереност, която по-късно се превръща в откритие: математиката не е само сметки, а мислене и уловки.

При Славян Христофор Славов тя е в 128 колички Hot Wheels, в ранното ставане за първия учебен ден и в усещането, че „всеки мой ден е математика“.

При Христо Димитров Найденов математиката е умствена игра – от числата до шаха и легендарното прозвище „Шахминатор“.

И при Рая Йорданова Йорданова началото са пъзели и конструктори – тоест логиката, преди още да се нарече „логика“.

Общото между тях е просто: математиката първо е любопитство, а после става избор.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗАПАЛИ ИСКРАТА

Математиката рядко идва сама. В тези истории тя има лице.

Боян Радоев Алексиев я вижда в любимата си учителка г-жа Ваня Иванова – едновременно мила и взискателна, която превръща едно автобусче на чернова в символ на финала в Несебър.

Евгения Димитрова Иванова пази усмивката и думите на учителката си („Ти имаш математическо мислене“) като вътрешен двигател.

Мая Петрова Петрова тръгва по светлината на купите и медалите на брат си – и по търпението, с което той обяснява задачите „сякаш разказва приказки“.

Ния Минкова Казакова ясно назовава своя път и подкрепа – семейството, школите, и конкретните хора, с които надгражда (включително и математическата среда в Стара Загора).

Християн Иванов Марински разказва как майка му Гергана Маринска първа „открива“ любовта му към числата – и как спортът и математиката се прегръщат в една дисциплина.

Тази обща нишка може да се запише като формула:

вдъхновение = човек + доверие + време.

МАТЕМАТИКАТА Е БИТКА

Тук историите стават истински.

Виктор Стайков Стайков описва математиката като карате и мотори – падане, ставане, повторен опит, докато стигнеш „златото“ на верния отговор.

Росица Атанасова Митева свързва математиката с точност, търпение, разбиране – и с момента, в който първият златен медал я променя отвътре.

Емил Станислав Георгиев формулира уравнението „талант + тренировки“ и го доказва с медали, труд и постоянство.

Иван Стефанов Тенев разказва класическата траектория: от играта в първи клас към сериозните уравнения и доказателства – и към идеята, че математиката изгражда характер.

Михаил Станимиров Стоилов казва нещо важно за нашето време: че математиката не се научава „с програма и снимка“, а с решаване „от край до край“.

А при Андрий Шпикула има честност, която прави сборника по-зрял: той не твърди, че „обича“ математиката; вижда я като инструмент – като лъжица. Но точно тази дистанция усилва извода му: математиката е основополагаща и неизбежна.

МАТЕМАТИКАТА Е НАВСЯКЪДЕ

Математиката излиза от тетрадката:

• при Евгения Димитрова Иванова – в баскетбола: ъгли, сила, движение, време, фигури и комбинации;

• при Андрий Шпикула – в електротехниката, строителството, пазаруването и технологиите;

• при Росица Атанасова Митева – в ежедневието: готвене, време, задачи, работа;

• при Иванел Иванова Палийска – в пътуванията и приятелствата: Куала Лумпур, Тайланд и среща „случайно“ с приятел от Тайван;

• при Йордан Йорданов Свеженов – в истинско човешко изпитание: олимпиади из Азия, часова разлика, купи и медали, но и моментът, в който се грижи за баща си след инцидент – и разбира, че най-голямата награда не винаги е медал.

Тук математиката се показва като език на света – и като сцена за характер.

МАТЕМАТИКАТА Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Ако трябва да съберем всичко в едно изречение, то би звучало така:

Математиката е приключение, което започва с игра, минава през труд, среща ни с хора, учи ни да не се отказваме и ни връща обратно към живота – по-умни, по-силни и по-добри.

И затова, когато четем Александър Сабинев Желев, Андрий Шпикула, Боян Радоев Алексиев, Виктор Стайков Стайков, Владимир Валериев Събев, Емил Станислав Георгиев, Евгения Димитрова Иванова, Иванел Иванова Палийска, Иван Стефанов Тенев, Йордан Йорданов Свеженов, Мая Петрова Петрова, Михаил Станимиров Стоилов, Ния Минкова Казакова, Рая Йорданова Йорданова, Росица Атанасова Митева, Славян Христофор Славов, Християн Иванов Марински и Христо Димитров Найденов, ние всъщност четем една обща книга – книга за порастването.