Живка Кехайова
Жанрове на българската политика
През последните години българската политика сменя жанровете, но не и определението „тъпа“. Само за две години минахме от тъп политически екшън, през тъпа политическа сапунка (тип индийска направо) и стигнахме до изключително елементарен и тъп политически трилър с участието на оживели мъртви (НДСВ, ИТН и др.) и оживели зомбита и вампири (царе, Първановци, Маи и др. ). Последните са съживени от слугата на злия магьосник от изток, губещ войната с доброто и извиващ ръцете на слугата да изкара в белия свят всяка гадна помия и дори дребно зло, което може да открие, па дано доброто да се подхлъзне в тези нечистотии и да падне.
Сега, не си мислете, че идеализирам предходните жанрове – от чист 50-годишен трилър, през мутренски екшън, добри герои (поне в конкретни случаи) и неизменно зли герои, вчепкани в историческа драма, икономическо-правно криминале и процеждането на злото през бариерите на времето (Радев)…
С други думи, проблемът е, че все по-долнопробна и по-долнопробна е продукцията ни на политическата сцена. Ако в предишни жанрове имаше надежда, а в някои серии – направо постижения, макар и откъслечни, то към момента сме на нивото на кинообразци като филма за Ботев, преди това за Левски, а в момента и този за Симеон и буквите.
Човек може да си помисли, че всичко и всички са създадени чрез руски имбридинг.
Явно е време или за читави сценаристи и режисьори, или за изключване на екрана.
