Авторът на операта „Африканката“ говорел за нея като за „моя Васко да Гама“

В категорията „Постановъчен екип“ Държавна опера – Стара Загора е номинирана за най-престижната музикална награда „Кристална лира“ за премиерните за България спектакли на операта „Африканката” от Джакомо Майербер на 22 ноември и 13 декември 2019 г. в Стара Загора и в зала 1 на НДК – София на 6 октомври 2020 г.

Режисьорката на спектакъла Вера Немирова разказва любопитни подробности както за композитора Джакомо Майербер, определян още като баща на оперното изкуство, който повече от 30 години е на върха на оперния свят, така и за неговото грандиозно произведение „Африканката“.

„Африканката” на Старозагорската опера на крачка от „Кристална лира“

„Произведението има две заглавия – „Африканката“ и „Васко да Гама“ – разказа сладкодумната Вера Немирова. – Когато Майербер получава задача да напише опера по сюжет за някакъв мореплавател, който открива на бреговете на Африка своята любов, по същото време се занимава много с биографията на Васко да Гама. Историята става много персонална, защото Васко да Гама е историческа личност. И както знаем той не е открил бреговете на Африка, а на Индия. Тоест „Африканката“ е грешно заглавие, тъй като принцеса Селика не е африканка, а индийка. Така започва едно много интересно недоразумение. От друга страна в „Африканката“ се събира, от нашата гледна точка всичко, което е чуждо, от друг произход. Така още в самото заглавие, стигаме до сърцето на конфликта. Пристигайки в Португалския парламент Васко обявява, че води със себе си хора от незнаен континент, с интересен бронзов тен и дрехи, каквито никога не са виждали. Съветът със страх, но и със снизходителност се отнася към тях, тъй като той ги е откупил като роби в Африка.“

„Африканката всъщност е провокация. – казва още тя – Но за мене е голямо предизвикателство и започнах да се задълбочавам за отношението към другостта, към чуждото. Когато започнах да се занимавам с това заглавие през 2015 г. беше първата голяма вълна от бежанци от Сирия и Близкия изток… Васко да Гама тръгва , за да завладее един континент и после се връща в Европата, за да разкаже, че е донесъл светлина в тъмното. Той е един изключително прогресивен и интересен човек, който буквално променя света със своето откритие. Но както знаем после се завръща в своята Индия с 21 въоръжени до зъби военни кораби, за да падне тя на колене пред колонизаторите- Португалия и Великобритания.“

Преди премиерата на операта, която е през 1861 г. Майербер внезапно умира и не е могъл да коригира заглавието, но винаги е говорил за операта си, като за „моя Васко“.

Вера Немирова. Четвъртото поколение с живот в темелите на българската култура

Вера Немирова разказва, цитирана от dolap.bg, още много любопитни подробности за операта, която е в 5 действия и в оригинално изпълнение продължава близо 5 часа. Тя спада към жанра „френска гранд опера“. Може да се сравни с първата версия на операта „Дон Карлос“, която също трае приблизително толкова. За успокоение на публиката Вера Немирова и диригентът на произведението Ивайло Кринчев, след дълго умуване, представлението е намалено до 3 часа, но без да губи от своята красота и сила на въздействие.

„Когато слушате това произведение ще откриете несравнимия сантимент, който носи музиката на Майербер, сподели главният диригент на операта Ивайло Кринчев. – Това е пиршество на оркестрацията. Оркестърът е в четворен състав, което значи, че в дървената група, например, има четири инструмента, четири фагота, което е много рядко срещано. Той реализира идеята да вкара белкантовата техника, като я е „разчепкал“ до оптимално възможния диапазон на човешкия глас. Това прави изключително трудно интерпретирането на някои партии, които са гранични, т.е. могат да се направят от гласове като мецо сопран и сопран, като за партията на Селика имаме две прекрасни изпълнителки. Теноровата партия на Васко да Гама е изградена изключително трудно и много малко певци желаят да я интерпретират. Благодаря на всички солисти, които успяха да научат това огромно заглавие. Когато пристигна нотният материал, партитурите бяха от 1500 страници…“

Хормайсторът Младен Станев споделя, че при първия му разговор с Вера Немирова й е съобщил притеснено, че хорът на Старозагорската опера е от 60-70 човека, при 120 в Дойче опер. За радост е намерен оптималният вариант. „В музикално отношение работата е много интересна, тъй като действията ни поставят в различни ситуации, на които трябва да бъдем максимално изразителни“, споделя Младен Станев.

За текста е използвана публикация на dolap.bg