ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 29, 1991 г.
Акценти – ВЪВ ВРЕМЕТО НА ПРОМЕНИТЕ
В това време на динамични промени, на раздяла с една система, довела страната ни до разруха и нищета; в това време не може да има безучастни. В общия стремеж към демократично гражданско общество и вестник „Стара Загора“ трябва да намери и отстои своето място, за да защити пред вас, уважаеми читатели, определението си ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК. Сега, когато толкова много се вдигна цената на хартията и всяко кътче във вестника е скъпо и прескъпо, позволете ни да кажем каква е нашата вестникарска програма, защото и ние сме подвластни на промените и не смятаме, че за четири месеца от първия брой на вестника вече сме успели да го направим такъв, какъвто е нужен на гражданите на Стара Загора. Днес в. „Стара Загора“ си поставя главната цел да се превърне в информационен, независим, общински вестник, който точно и обективно да осведомява гражданите, да защитава техните права, утвърждавайки гласността и демокрацията, политическия плурализъм, високите естетически стойности, етичността и милосърдието. Тези принципи изискват от нас, журналистите от в. „Стара Загора“, нов начин на работа. Изискват известни промени и в структурата на вестника: от тази седмица няма да излизат петъчните приложения „Добър ден“ и „Вариант“. Последното – и поради факта, че обявяващият официален спонсор на изданието не сдържа думата си и на практика не го спонсорира. Вестник „Стара Загора“ ще излиза два пъти седмично – вторник и петък – в обичайния си формат и обичайния си вид. Предимство на неговите страници ще имат актуалните проблеми, с които всички ние се сблъскваме всеки ден – от цените на билетите до ежеседмичния бюлетин за свободните работни места на трудовата борса. Предимство ще има информацията за дейността на общинската управа. Предимство ще имат и всички ония въпроси, които нашите читатели поставят пред вестника. Всеки има право да публикува своето мнение по различни проблеми, но всеки носи и своята персонална отговорност за публикацията пред законите. Вестник „Стара Загора“ не се обвързва с нито една политическа сила, независимо дали тя е на власт или е в опозиция. Нека да не слагаме етикет на тази позиция. Това не е „надпартийност“, нито „непартийност“, нито „апартийност“. Просто – ние няма да се водим от идеологически съображения, давайки гласност на едни или други факти. Няма да обслужваме нито една партия с предимство и за сметка на друга. Което не означава, че на страниците на в. „Стара Загора“ няма да има място за спорове, дискусии и критики. но както вече казахме, в. „Стара Загора“ е – и ще се стреми все повече да бъде – информационен вестник. Често се чуват въпроси: „Какво всъщност наследи в. „Стара Загора“ от бившия в. „Септември“! „Нима смяната на името е промяна?“ „Независим ли е всъщност вестникът?“ В известен смисъл тези въпроси имат основание. Но те са по-скоро риторични и крият в подтекста си обвинение, че в. „Стара Загора“ е всъщност добре познатият в. „Септември“, орган на бившия ОК на БКП… За да изпълним програмата на новия вестник, ние не можем да отминаваме укорите. Някои наричат годините на властвуването на БКП „безвремие“. Други – „безкултурие“. Трети – да не изреждам, но пак нещо, започващо с „без…“ В такъв план нещата изглеждат лесни. Отричаме всичко, в т.ч. и собствените си грехове. След като нямаме минало, не можем да сме отговорни за него. Но времето никога не е спирало и – добра или лоша; достойна или не – ние не можем да зачертаем собствената си история. това, което се е случило, е факт. Така е и с вестник „Стара Загора“. Той се роди на мястото на един друг вестник и ние, журналистите, които преминахме от едната редакцията в другата, знаем, че пренесохме и част от греховете на стария вестник. Но и част от достойнствата му. И за едното, и за второто ние поемаме своята отговорност. Ето защо ни беше нужно това уточнение. Въпросът е днес не толкова за миналото, колкото за бъдещето. Вестник „Стара Загора“ е нов вестник, който повече гледа напред. Това, което искаме най-много, е той да бъде вестникът, който ви е нужен. Ако това стане, значи сме успели. Такъв вестник е нужен и на самите нас, работещите в него.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
