Беларус обвини неназовани външни сили в опити да въвлекат страната във войната в Украйна и предупреди за нарастващ външен натиск, съобщава Би Би Си.

"Правят се опити конфликтът, разпален от Запада в Украйна, да бъде разширен и задълбочен. Днес ясно усещаме стремеж Беларус да бъде въвлечена в тази война", заяви министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин в коментар, публикуван от военното ведомство.

Хренин не посочи конкретно кои държави стоят зад тези действия, но според "Ройтерс" думите му вероятно са насочени към западните страни.

Изявлението идва ден след публикация на американския вестник The Wall Street Journal, според която Кремъл засилва натиска върху Беларус с цел отново да използва нейната територия за военни действия срещу Украйна или за операции срещу държави от НАТО.

По-рано днес говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли тази информация, като заяви, че тя не отговаря на действителността.

Изявлението на беларуския министър идва на фона на засиленото напрежение между Минск и Киев през последната седмица. На 19 юни украинският президент Володимир Зеленски даде едноседмичен срок на беларуските власти да демонтират четири станции за препредаване на сигнала, които според Киев подпомагат руските атаки с дронове срещу Украйна от беларуска територия. Той предупреди, че в противен случай Украйна ще предприеме "ответни мерки".

Във вторник Зеленски заяви, позовавайки се на информация от украинските въоръжени сили и разузнаването, че въпросните ретранслатори вече не функционират. Той обаче уточни, че не знае дали са били демонтирани или просто са спрели работа. Тези твърдения не могат да бъдат независимо проверени.

Настоящото напрежение се развива на фона на ролята, която Беларус изигра в началото на войната. При пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. Минск предостави територията си за разполагане на руски войски, които навлязоха в Северна Украйна, включително по направлението към Киев. От беларуска територия бяха изстрелвани и руски ракети срещу украински цели. Въпреки това беларуската армия не се включи пряко във военните действия, а президентът Александър Лукашенко многократно заяви, че няма намерение да изпраща войски в Украйна.

Русия отрече да оказва натиск върху Беларус да подкрепи разширяване на войната в Украйна, а Минск заяви, че Западът се опитва да го въвлече в конфликта, предаде Ройтерс.

Бившата съветска република има стратегическо значение за всички страни, заради близките си връзки с Москва. Освен това Беларус граничи с Русия, Украйна и три държави от НАТО.

Докато руските сили се мъчат да напреднат на фронтовата линия, а Украйна засипва с дронове цели дълбоко в руската територия, украинският президент Володимир Зеленски многократно е заявявал, че според него Москва иска Беларус да се ангажира по-активно на руска страна.

Вчера вестник „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че Русия е поискала да използва Беларус като отправна точка за засилване на атаките срещу Украйна и е заплашила да прекрати финансовата си подкрепа за съседката си, ако Минск не се съгласи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отвърна, че публикацията „не отговаря на реалността“ и че Беларус е „нашият (на Русия) най-близък съюзник“.

От друга страна, беларуският министър на отбраната Виктор Хренин заяви, че всъщност Западът нагнетява напрежение.

„Ситуацията по нашите граници е изключително нестабилна и продължава да се влошава. НАТО засилва военното си присъствие край тях, модернизира инфраструктурата си, съседните държави увеличават военните си бюджети, а политиците правят все по-остри милитаристични изявления“, заяви Хренин в реч пред дипломиращи се военни офицери. „Продължават усилията за продължаване и дори разширяване на горещия конфликт, разпален от Запада в Украйна. Днес ние ясно осъзнаваме явния опит да се въвлече Беларус във войната“, посочи още беларуският министър.

Европейските държави категорично отхвърлят руските обвинения, че са отговорни за войната в Украйна, срещу която Русия започна мащабна инвазия през 2022 г.

Миналия петък Зеленски заяви, че станции за препредаване на сигнали в Беларус се използват за насочване на руски атаки с дронове срещу Украйна. Той даде на беларуския президент Александър Лукашенко една седмица да ги премахне и добави: „Ако той не го направи, ние ще го направим“. Вчера Зеленски заяви, че станциите са престанали да функционират.

Въпреки че Лукашенко не е изпратил беларуски войски да воюват на страната на Русия, той позволи на президента Владимир Путин да използва Беларус като отправна точка за нахлуването в Украйна, а по-късно се съгласи Русия да разположи тактически ядрени ракети на беларуска територия.

Беларус също така редовно организира съвместни военни учения с Русия и позволява на Москва да използва военните ѝ бази и полигони за обучение.

Макар Москва да е водещият партньор в отношенията между двете страни, тя също разчита на Минск – например, Беларус разполага с две големи петролни рафинерии, за да преработва руски петрол и да доставя обратно на Русия бензин, дизелово и авиационно гориво.

Тази верига на доставки стана още по-важна тази година, след като Украйна засили атаките срещу нефтопреработвателните заводи в Русия, което доведе до сериозен недостиг на гориво.

През първите пет месеца на годината железопътните превози на бензин от беларуските петролни предприятия към Русия са се увеличили почти 13 пъти в сравнение със същия период на миналата година, а тези на беларуски дизел са се утроили, според източници на Ройтерс.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg