ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 28, 1991 г.
БОЛНИЦА НА КРАЯ … НА СВЕТА
Досега не бях влизала през официалния, парадния вход на болницата. Мрамор, тежки врати с лъскави надписи „Личен състав“, „Главен лекар“, „Техническа служба“… Като пациентка съм се озовавала най-често в старата поликлиника, където в мрачния коридор няма въздух, или сред блъсканицата от отчаяни и стенещи хора в „Бърза помощ“. Минавам първия етаж и… комфортът свършва.
В кабинета на д-р Пройчев, завеждащ възстановителна хирургия, е хладно, макар че е април. Парното на етажа работи слабо и така е било цяла зима – поради технически неуредици. Нова уж сграда, а в банята – мухъл, тече. Настилката – изронена от болничните колички. Е, и в домовете ни е същото, свикнали сме като народ беден и непретенциозен. Да, но ако колянните ни стави са здрави, например. А ако ни е нужна, опазил бог, операция? Тогава трябва да намерим 1000 долара и не само това – параграф, по който колянна става да бъде внесена в България. Такъв параграф няма, нищо че пък има специалист, един от най-добрите в страната. Но на него са му нужни лекарства, медикаменти. И понеже ги няма, с много упоритост, познанства и предполагам, още нещо, може да заминете на операция в Германия – струва 22 000 марки. Не, не пациентът, държавата ги изплаща. След като е можела да плати десет пъти по-малко и през това време да сте излекувани. Въпросът е обаче колко такива изключения се правят и кой всъщност плаща. От кого тази държава взема парите и защо не ги пести, щом има реалната възможност? Всеки е в правото си да зададе тези въпроси, защото никому здравето не е гарантирано и може да се окаже пациент. Д-р Димитър Тренчев, завеждащ детска хирургия, докато изброява липсващите лекарства и медикаменти, е прекъснат от трима малки пациенти, които вече са здрави и си отиват. Колко лекарства липсват, съдете сами, ще посоча само няколко – животоспасяващи /панангин, кардиотоници, калиеви разтвори/, антибиотици /най-вече целфалоспорини – срещу вирусни заболявания и тежки инфекции/, разтвори за изкуствено хранене, венокати и обокати – за трайно венозно вливане при децата. Липсват урбазон и фурантрил, лекарства за сърдечносъдовите заболявания. От три месеца приемното отделение е отделено от „Бърза помощ“ и има пет спешни кабинета. Лекарите и медицинските сестри обаче все още са пренатоварени, защото гражданите не знаят, че в Първа, Втора, Трета и Детска поликлиника има разкрити дежурни кабинети до 22 часа, а и в празнични дни. Средната месечна заплата на медицинския персонал съвсем не е от най-високите. Д-р Пройчев, заместник-председател на лекарския съюз, твърди, че в сравнение с колегите си от другите болници в страната и района, лекарите тук са най-ниско заплатени, без да се отчита тяхната натовареност. Бюджетът на болницата от години се оказва недостатъчен /за миналата година са отпуснати 21 милиона/ и още с определянето му се знае, че той не е достатъчен. Ето как могат да се правят икономии – лишава се медицинският персонал от полагаемата храна по време на дежурство! С повечето от линейките се работи повече от 25 години – стари коли, необорудвани, без кислородни бутилки. Вносът през последните години съвсем е намалял, при това трябват и пари, с които да се закупуват, така че шансове за подмяна практически няма. Целият двор на болницата е прокопан, за да се прокара тунелът, чрез който ще се снабдяват отделенията с лекарства, храна и стерилизирани материали. Още при първия етап на строителството той е трябвало да бъде завършен, а и цялата болница трябваше преди години да е готова и отделенията да са преместени н новата сграда. В пето и шесто вътрешно отделение има в стая по десетина души – тежко болни и други в по-лека форма – заедно. В инфекциозно отделение стаите са заети с толкова легла, че вратите трудно се отварят. Старозагорският лекар наистина проявява стоицизъм – с оскъдни медикаменти, в допотопни условия, с мизерна заплата – той все пак лекува. Няма класи, няма съсловия, както искаха предишните ръководители – всички сме равни и еднакво бедни. У възрастните хора е останало обаче онова искрено уважение и почит към „доктора“, който и в дома си няма спокойни нощи. Всички професии са социално необходими, но от лекарите зависят животът и здравето ни. Затова нека признаем тяхното право на съсловие – всеотдайно и хуманно, макар и бедно сега. Защото е истинска неблагодарност на държавата следният факт – завеждащ отделение, един от най-добрите специалисти в страната, да има малък апартамент, стар „Москвич“ и 40 лева спестявания. И неслучайно младите лекари не искат да постъпват в кое да е отделение или на участък (за града има 28 свободни места и 20 безработни лекари), а старите не желаят да се пенсионират, защото пък ще останат с мизерни пенсии от по 200 лева. Откриха се какви ли не банки – Първа частна банка, Транспортна банка, Минералбанк. А няма частна осигурителна система, чрез която парите от здравеопазването ще спрат да постъпват в общия държавен казан и ще бъдат само за здравеопазването. Нашият прогресивно обедняващ гражданин няма да може да си позволи лечение в частен кабинет (или много малко ще могат), защото поставянето на една изкуствена става например струва колкото една лека кола. А ако има частна осигурителна вноска, той може да постъпи в клиника, без да плати на ръка нито лев. В Германия още преди 107 години е въведен този вариант от Бисмарк. Тук, макар и късно, не би било трудно да се направи, но управленческият персонал ще се окаже ИЗЛИШЕН! Наскоро един колега възкликна: „За бога, не боледувайте!“. А аз ще кажа – молете се на Бога да не боледувате!
Марияна КИРОВА
