Българинът задлъжнял с 60 млрд. лв. към банки и бързи кредити

Лихвите тръгват нагоре през 2019 г. – БНБ  поиска 0,5% от всеки заем като резерва.

[ad id=“225664″]

До август 2018 г. банките са отпуснали рекордни 56,5 млрд. лв. заеми за бизнеса и домакинствата  година, пише 24 часа.

Ако добавим и 3,6 млрд. лв., раздадени от небанкови финансови институции и лизингови дружества, сумата набъбва до 60,1 млрд. лв.

Това означава, че задлъжнялостта е над 1/2 от планирания 100,5 млрд. лв. БВП за тази година.

Ръстът на банковите заеми само за потребление на годишна база наближава 15%, а на ипотечните е малко под 10%.

Само за една година банковите кредити за домакинствата са нараснали с 2 млрд. лв., отчита БНБ.

С една дума, задлъжнялостта на домакинствата и на фирмите расте по-бързо от доходите. По данни на НСИ за година те са се увеличили с 9,8%.

[ad id=“263680″]

Ръстът при кредитирането надминава и този на БВП, който се увеличава с около 4% на година, което се случва за първи път от 10 години насам.

Ако обяснението за бума при ипотеките е поевтиняването им, то при потребителските причината е в по-високите доходи, спада на безработицата и икономическата стабилност.

Средният лихвен процент по потребителските заеми в левове се е вдигнал до 8,88% в сравнение с година по-рано.

В същото време ипотечните заеми продължават да поевтиняват – до 3,44%, ако са в левове, и до 3,88% за тези, които са договорени в евро.

Темповете на увеличаването при кредитите за потребление не спадат дори и след като тяхната реална цена, а не само лихвите расте втори месец.

[ad id=“236999″]

Годишният процент на разходите (ГПР) по тези продукти в левове, който включва освен лихви, всички такси и комисиони, е бил 10,26% през юни тази година. През юли се е покачил до 10,91%, а през август – до 11,10%.

При жилищните кредити данните на БНБ все още не показват признаци за поскъпване. Средният процент за тяхното обслужване за година по тези в левове остава под 4% и през август – 3,94%.

Само при тези в евро има леко месечно покачване до 4,34%.

Въпреки обърнатата посока на лихвите в края на август потребителските кредити вече възлизат на 8,9 млрд. лв., което е със 100 млн. лв. повече от юли и с 1,2 млрд. лв. повече от август миналата година.

Жилищните кредити в края на август т.г. са 10,15 млрд. лв. Това означава, че за месец те са се увеличили със 100 млн. , а в сравнение със същи ямесец на 2017 г. са с 900 млн. лв. повече.

Фирмите са по-предпазливи при тегленето на заеми от домакинствата, показват още последните данни на централната банка.

Ръстовете при фирменото кредитиране гравитират около ръста на икономиката- 3 до 4% на годишна база. Към края на август заемите за бизнеса достигат рекордните за последните 5 години 32,5 млрд. лв.

От средата на 2019 г. и лихвите по ипотечните заеми ще тръгнат нагоре, прогнозираха преди дни банкери и финансисти.

Въпреки това, средните лихви по кредитите у нас няма да бъдат много по-високи от сегашните си равнища, смятат анализаторите на големите трезори. Техните прогнози са, че за домакинствата повишението щее с до 0,75%, което означава да достигнат средно до 7,7 през 2022 г. при 7,4% сега.

За бизнеса увеличението се очаква да е по-малко – до 0,5 на сто, като средната лихва щяла да се вдигне на 4,7 през 2022 г. при 4,2% сега.

Прогнозата обаче е само за лихви и засега не отчита реалното увеличение на годишния процент на разходите по заемите, чиято тежест в крайната цена е значителна.

Опитни финансисти предупреждават, че който планира да тегли заеми през следващите години, трябва да отчете това, че посоката им ще е нагоре за сравнително дълъг период от време. Според едни – поне 3 години, според други – минимум 5.

Четири основни фактора ще определят лихвените нива в следващите пет години. Те действат в различна посока и затова всяка прогноза е сравнително рискова.

Първият фактор, който ще движи лихвите е подготовката за стрес тестовете заради влизането ни в банковия съюз и в чакалнята за еврото. Тя изисква добра ликвидност и висока капитализация, поради което банките ще продължат да си набавят финансов ресурс за това от разликата между лихвите по кредити и по депозити.

В същото време допускането ни до валутния механизъм постепенно ще намалява рисковата премия и ще позволява понижаване на лихвените нива. Битката за клиенти между банките също ще сваля лихвите, особено по ипотечните заеми.

През 2019 г. обаче ще попаднем и под регулациите на ЕЦБ, която се бави с решение за вдигане на всички лихви, въпреки че САЩ ги повишиха. Банкери обаче са категорични, че такова решение предстои и го очакват идната година.

БНБ вече взема “меки” мерки, за да държи под контрол бума в кредитирането, особено на ипотеките. В края на миналата седмица централната банка съобщи, че от октомври 2019 г. вдига от 0 на 0,5% капиталовия буфер. И намекна, че датата за въвеждане на мярката може да е по-ранна.

Това означава, че всяка банка трябва да заделя допълнителен ресурс – 0,5% от отпуснатите заеми, с който да покрива риска от натрупване на системен риск, т.е. от лоши кредити.

Ефектът от решението е се усети преди нейното влизане в сила.

Притеснението на централните банкери е, че ръстът на кредитите увеличава и необслужваните заеми, особено когато се очаква увеличаване на лихвените нива и за вече раздадени заеми.

Така след изявлението на управителя на БНБ Димитър Радев, който в началото на годината предупреди банкерите да внимават, защото “лоши заеми се трупат в добри времена”, БНБ вече предприема и реални действия.

Банките усилено се “чистят” от лоши кредити.

След като дълго бе в застой, пазарът за необслужвани кредити се съживи. Банкери очакват темпото да се запази около стрес тестовете и оценката на активите, заради влизането ни в банковия съюз.

През миналата седмица УниКредит Булбанк успешно пласира портфейл от лоши заеми за 250 млн. евро. Купувач очаквано се оказа най-голямата компания- чистач на дългове, действаща у нас – норвежката B2Holding. Очаквано, защото тя придоби и предишни пакети на същата банка – за 93 млн. и за 84 млн. евро.

Като предстояща сделка се сочи продажбата на 365 млн. евро лоши заеми на Пощенска банка. Сигнал, че купувач се търси, е наемането на консултант по продажбата. Много вероятно е придобилият предишната “порция” лоши заеми от 65 млн. евро на Пощенска – Apollo AG Capital да добави и този.

Преди да бъде придобита от КВС, ОББ продаде на “ЕОС Матрикс” 460 млн. потребителски кредити. Пакети с необслужвани заеми предлагат и други банки. ПИБ търси купувач за пакет от 100 млн. евро, Пиреос България – за 126 млн. евро.

Още през миналата година управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че се обсъждат мерки за намаляване на нивото на необслужваните кредити.

Сред тях той посочи стъпки за увеличаване на провизиите за загуби по кредити, повишеното отписване на несъбираеми кредити, насърчаване на по-консервативно оценяване на заемите и обезпеченията, както и подкрепа за вторичния пазар. С промени в наредби и със свои решения централната банка вече въведе някои от мерките. Целта е да достигнем до средното ниво за Европа от 5,5%.