ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 35, 1991 г.
„БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА“
Твърди независимият депутат Румен Воденичаров пред сътрудник на в. „Стара Загора“
-Г-н Воденичаров, ще стане ли България демократична държава?
-Тя вече е станала. това, което сме направили за година и половина, не може да се омаловажава. Сега остава да се преодолее това противопоставяне и да се разбере, че ако в Западна Германия след войната по този начин се бяха карали години наред кой е фашист и кой е антифашист, те и досега щяха да си стоят разрушени.
-У нас, изглежда, действува балканския синдром…
-Да, в Германия имаше процеси, на тях 65 000 души бяха осъдени като военнопрестъпници. Нека и тук, който е направил золуми, да отговаря. Но не и да се наметне цялата вина върху всичките 800 000 членове на БКП, и то при условие, че през цялото време те са били първо по-работливи, второ – по-несвободни от всички останали, тъй като за тях всичко, което идваше от партийните комитети и централизираното ръководство, беше въпрос на партийна дисциплина и те не можеха да не го изпълняват. Така че тези хора са патили в някои отношения повече. Разбира се, на върха са стояли и корумпирани, и неособено нравствени хора, а останалата част от партийните членове е работила и, слава богу, всичко около нас е построено и с усилията на тези хора.
-Но се чуват и гласове за поставянето на бившата компартия извън закона…
-Е, това не може да стане, защото веднага трябва да се каже, че и в Турция вече легализираха тази партия. Знаете, че Турция драска със зъби и с нокти да влезе в ЕИО и на нея и беше казано, че докато не реши въпроса с кюрдите, докато не легализира турската комунистическа партия и не реши кипърския въпрос, тя няма как да прави изобщо заявки за европейската общност. У нас тази партия вече се казва социалистическа, платформата й много малко се различава от тази на СДС. Това е една модерна платформа, защото не се прави от хора като Тодор Живков и Милко Балев, а от хора като Александър Томов и проф. Кюранов, а между тези две двойки партийни лидери има съществена разлика. Така че аз искрено желая БСП да се превърне в модерна партия. Бих добавил, че една социалистическа партия с модерна платформа, много по-близка до социалдемокрацията, има много шансове специално на Балканите.
-Нека се върнем към предстоящите избори. Какви да бъдат те според Вас?
-Общинските първо, разбира се. Смешно е, че могат да се правят при днешните нелегитимни временни управи парламентарни избори. Ще стане точно както бай Ганьо прави избори, ще бъде такава галимация и такова разчистване на сметки, фалшификации, и тем подобни, че действително този път могат да се окажат нечестни изборите. Докато при избрани в общински избори управи ще минат гладко и парламентарните избори.
-А президентските?
-Моето мнение е президентът да се избира с общо гласуване от народа. Да не се избира от парламента, защото виждате, че той приема компромисни решения. сега не се получи добре, имаше толкова много люшкания, че в крайна сметка се прие компромисна фигура като г-н Желев. И то се прие най-вече, предполагам, със стратегическата цел да се отслаби СДС. Тъй като Желев е един умерен човек, а вместо него на хоризонта изплуваха хора като Берон, който взе да разправя на социалистите: внимавайте в картинката. И хора като Стоян Ганев и Ал.Йорданов, които няма защо да описвам.
-Така говорите за лидери на СДС, но там пък не са във възторг от вас…
-Предизборният ми щаб беше много недоволен, че след като са ме избрали за депутат като техен представител, този представител отказва да свири по тяхната гайда. Те искаха непременно да бъда някаква послушна марионетка, да ми налагат своя начин на мислене. Аз отказах и съответно станах лошият. Даже се стигна дотам Виолета Донева, една актриса, да заяви на едно събиране на градските координационни съвети на СДС в София, че Народното събрание си струвало да бъде разтурено дори само заради това на мястото на Румен Воденичаров да се изберял друг човек…
-Ама това не е ли чест за Вас?…
-Да, много ме поласка. Случаят е едва ли не като този на Стоян Ганев – заради един човек да се разтурва целият парламент.
-И все пак изглежда, че всяка фракция държи и на дисциплината, и на послушанието.
-Да, онзи ден ме срещна проф. Александър Янков от БСП и направо призна, че ми завижда: много ви завиждам на вас с Велко Вълканов, че сте независими и можете да си говорите точно това, което ви е на сърцето. Ние все пак сме обременени с тази партия, която ни е предложила, и няма как да реагираме като вас. За съжаление, все още е така, но ние сега в конституцията вкарахме един много важен член: народният представител е представител не само на своите избиратели, а и на целия народ.
-Това Вашите избиратели от община „Червена звезда“ разбират ли го, не се ли чувствуват излъгани?
-Аз бях избран в една комунистическа община с 8000 партийна организация тогава. Ако искаха можеха да не ме изберат. Но мнозина гласуваха за мен като личност с малката синя бюлетина и с червената голяма. Изглежда хората си бяха създали добро мнение за мене не заради цвета. И мисля, че сега не ме разбират тези, които от озлобление и, давайки воля на чувствата си, не могат да разберат, че нашето общество преди всичко се нуждае от граждански мир. Мнозина може и да се питат кой всъщност е Румен Воденичаров, но от сто писма, които получавам, в 95 се одобрява положително моята позиция и пет сипят люти закани и ме наричат предател, ренегат и т.н.
-Ясно е, че вървим към избори. Какви грешки според вас не бива да се повтарят и на тези избори?
-Това, в което се мъча да убедя всички, е, че след като съществуват двата колоса СДС и БСП, въпреки че те са малко глинени, не трябва да се отива на смесена избирателна система. Оказа се, че при нея в парламента попадат хора, чието място не е там. Нужни са ни избори на личности, така беше дори и в Албания. И още нещо – това, което се направи с регистрирането на мюсюлманска партия в България, бе основна грешка и ако тя не се избегне на следващите избори, по-нататък ще е много трудно.
Разговора води Ваньо СТОИЛОВ
