Българският бизнес използва изкуствен интелект (AI), но не в пълния му потенциал. Към момента AI повече служи за оптимизиране, но не и за надграждане на процесите. Това стана ясно по време на форум, посветен на българския пазар на труда и отражението на AI върху него. По време на дискусията експерти се обединиха около мнението, че мениджърите и предприемачите използват и внедряват AI, но има още какво да се желае.
Изкуственият интелект е в България, но не точно – много от компаниите все още не знаят за какво да го използват и не са го внедрили в процесите си“, заяви Цветелина Еремиева, Chief People Officer в Scalefocus.
Според нея, много компании тестват интензивно къде може да бъде внедрен изкуственият интелект, но дори на самите тестващи не им достига обучение къде точно да го приложат. От друга страна, има и този проблем на развенчания мит за AI, че, противно на очакванията, всъщност не всички го харесват и използват.
Скоростта като проблем
Не чакайте всичко да е перфектно – започвайте да използвате технологията, защото се променя страшно бързо“, посочи и Димитър Петров, Mуправляващ директор на Phoenix Pharma IT services.
Той предупреди, че ползите от AI трябва да се измерват от самото начало, а не да се тръгва от технологията. Петров се позова на международни проучвания, според които едва 32% от компаниите могат да отчетат възвръщаемост от инвестициите си в изкуствен интелект.
Аспарух Василев, старши ръководител в областта на информационната и киберсигурността в Nuvolo, обърна внимание на една опасност от скоростта, заради която днес злоупотребите се случват неколкократно по-бързо спрямо преди.
Допреди пет години средно отнемаше 21 дни да се експлоатира дадена уязвимост, а сега са нужни 7 – 8 часа“, посочи той като пример.
От гледна точка на технологичните рискове, нищо не се е променило спрямо преди десет години, но скоростта е ключовата нова заплаха, смята експертът. Василев обърна внимание на риска от т.нар. shadow AI и на опасността да упълномощим изкуствения интелект да взема решения от наше име. Съветът му е компаниите да работят с модел, който използва само техни данни, и да внимават до каква информация и достъп го допускат:
Добре е да гледаме на AI като на човек, когото вкарваме в организацията – важно е да внимаваме къде го пускаме и какви баджове за достъп му даваме“, обобщи той.
От асистенти към контрольори на качеството
Акцент в дискусията бе и променящата се роля на човека с навлизането на AI.
Александър Папратилов, генерален мениджър на Wizer Technology, обясни, че допреди 3 – 4 години технологията тепърва е навлизала и е работила под формата на асистент и помощни, докато за последната една година ролите са се обърнали така, че AI работи, а човекът само следи за качеството на свършената работа.
Превръщаме се в контрольори на качеството – изкуственият интелект върши работата, а ние го наблюдаваме“, обобщи той.
Папратилов засегна също темата за бавното внедряване на AI от българския бизнес и пречките пред този процес. Според него, съществуват две бариери пред истинското внедряване – ясно описание на процесите и достъп до качествени данни, както и психологическия фактор: въпреки хипотезите от 2022 г. насам, че AI ще замени хората, това не се е случило.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
