Българският циклов дванадесетгодишен календар е едно от крупните достойнства на цивилизацията на древните българи

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 976

Българският циклов дванадесетгодишен календар е едно от крупните достойнства на  цивилизацията на древните българи. Те го донасят от старите си обиталища в Източноиранските планини и го предават след 165 г. на новите си съседи в земите северно и северо-източно от Черно море. В европейските си поселения българите са непосредствени съседи на гърците с възможност за взаимно културно влияние, при което Източната Римска империя е възприела българския начин за времеизмерване при замяната на Диоклетияновия линеен календар с новото летоброене на император Константин Велики. Той прави компилация на  дванадесетгодишния циклов календар на българите с римската данъчна система, която въвежда след 313 г.  като календарен цикъл от 15 г., известен като индиктион (“Цариградска ера 5508”). От Чаталарския  надпис на кан Омуртаг се разбира, че по това време датите са били записвани “по български” и “по гръцки”. Следователно в нашите земи заедно с “Българска ера 5505” е  била ползвана и  гръцката й  модификация. По-късно, след като България пада под византийска власт, нейното летоброене  е заменено от  индиктиона. Загубата на историческата памет за българската календарна система поставя под съмнение християнските дати, които са изчислени  въз основа на посочените в източниците  години от “сътворението на света”. Русия ползва възприетия от гърците български модел на циклично летоброене чак до 1700 г. Представата  за  българския цикличен календар е възстановена едва в края на XX в.