„Сгреших и дължа извинение на премиера и на обществото за избора, който му дадох.“ Това заяви председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов” по БНТ. Той обяви, че поема вината за избора на Боил Банов като министър на културата и призна, че лично е посочил на премиера своя заместник.
„Светът трябва да се отвори. Ние не сме изолирана част от цялото. Трябва да разбираме това. И аз искам тази година да направя една изложба, но няма да я направя, за да не събирам много хора на едно място“, посочи той.
„Спрях приватизацията на Червената къща. Тя трябва да стане музей. Не може да се дава под наем. Влизам в играта. Трябва да се направи музей на Андрей Николов. Аз прехвърлих от Министерство на културата към Националната галерия да я стопанисва. Един път е отдадена на една фондация, а тя – на една фирма.
Предстои ни сигурно сериозен разговор с премиера Бойко Борисов. Ще го уведомя, защото вече са минати границите и не разбирам за какво е това министерство. Трябва съвсем сериозно да застана и да имам позиция по този въпрос“.
„Длъжен съм да премълчавам, когато съм в колективна игра. Ако искам да не си премълчавам, ще напусна, както направих в третия мандат“, посочи той.
И продължи: „Тогава си подадох оставката сам. Отидох при премиера и му посочих кой да е моят заместник, за да продължи да работи институцията. Сгреших! И дължа извинение на премиера и на обществото за избора, който му дадох“, допълни Рашидов.
На въпрос дали има предвид номинацията на Боил Банов за министър на културата, Рашидов каза: „Няма да го кажа направо. Искам да имам някаква хигиена. Направих грешка и съжалявам за това. Душата ми не приема това, което се случва сега в културата. Дълбоко вярвах в хората, но нещата се разминават“.
Попитан дали иска оставката на Боил Банов, Рашидов заяви: „Не мога аз да искам оставката. Единствено премиерът може да я иска. Аз съм в законодателен орган. Единствено моралът ми на художник ме кара да защитавам. Аз задържах гилдията“.
Държавата трябва да подпомогне свободните творци, защото те са двигателят на културата, каза още председателят на парламентарната комисия по културата и медиите.
„Имам много особено мнение за секторите, които са засегнати от кризата, което не си пасва с мнението на тези, които непрекъснато искат пари. Да искаш пари е едно, а да правиш култура – друго. Особеното е, че политиката за културата отдавна е в малък колапс, защото за културата никога не достигат пари. Държавните институции, свързани с институции като държавните театри, които са 53, са гарантирани, но понякога от тези, които са гарантирани, от тях най-често се чува шум. По-важно е да обясним които са свободните професии в изкуството“, посочи той.
„Свободните професии не са чиновници, които работят в културните институции и структурите, които са свързани с държавата, която гарантира онова, което е държавно. Свободните институции са двигателят на културата и те са онази машина, заради която има културни институции. Министър Владислав Горанов е финансист. Той се извини, че ги нарече маргинали тези, които не са на щат. Той имаше предвид тези, които не се осигуряват и не полезни на обществото и тези, които не плащат данъци. Той искаше да каже, че трябва да се помисли първо за тези, които носят доходите. Той не е длъжен да обича изкуството и да разбира от изкуство.
„Маргиналите в културата са хора, които са паразити в обществото, но Владимир Димитров – Майстора, Пикасо и Дали не са паразити. Имаме на свободна практика чудовищни творци и те не са маргинали. Заради тях има културни институции и Министерство. Тези хора имат толкова нужда, колкото всички останали. Който е роден да прави изкуство, за него това е съдба. Няма криза, която да ме спре да правя изкуство. Културата е продукт на драма, която човек изживява. По време на катаклизми и природни бедствия се раждат най-великите творби на изкуството. Аз също непрекъснато работя, много силно ми действа пандемията и ми дава заряд. Това е тежка световна криза, светът спря да работи и икономиката рухва. Културата е каприз на лукса. Капиталът като не работи, не можем да говорим за култура“, добави той.
Глас на отчаянието е гласът на човека на изкуството дотолкова, доколкото е глас на отчаянието има всеки българин, който е под праха на минимума. Един гениален поет винаги ще намери парче хартия да напише гениално стихотворение, един художник ще намери парче платно да направи шедьовър. Тези хора са живи и имат да плащат ток и да купуват храна. Тук е необходима помощта на държавата, защото те са част от българската държава и то една от най-качествената част. Душата им е свободна и създават продукт от който ние имаме нужда. Кризата ще я изживеем заедно“, допълни той.
Ресор „Култура и туризъм“ към Община Стара Загора отчете ползотворна 2024 година и очаква още…