Виолета Бончева: В звездната памет на града античен…

ЖИВЯ ЕДИН ПОЕТ в този град,

който не говореше за себе си,

не блесна на нито една

вестникарска страница

със стихове, обградени в рими –

малцина само споменаваха името му.

Та именно той

си отиде.

Мъкнеше на гърба си протрит елек,

торбичка с макарони и боб,

мрежа с пресен лапад –

ако кажеш на някого, че е поет –

ще се спре за миг учудено

и ще продължи нататък.

Брадясали пияници в тъмен час

бяха неговата единствена публика среднощна –

тогава изправен и с твърд глас

той рецитираше гръмко и мощно,

зовеше бури и стихии,

думите му се забиваха като гневни ножове…

Никой не плака за него след туй,

никой никога не узна кой е,

но стиховете му останаха да трептят

в звездната памет на града античен…

И не е важно сега за светът

мразен ли бе

или обичан.

ВИОЛЕТА БОНЧЕВА