Късна доба, пълен мрак. Порядъчно пийнал мъж се прибира, отключва тихо вратата, ослушва се и бързо се шмугва в коридора. Лампата обаче светва, дразнейки чувствителните му зеници. Срещу него е застанала жена му и го пита:

– Тодоре, пил ли си!?

– Тцъ, с Жорето играхме на шах.

Благоверната подозрително го подушва.

– Тогава защо миришеш на ракия?

– Ми, на шах ли да ти мириша!?

Живко Желев

Винаги има време да се... оцапаме.

Share
Published by
Живко Желев