През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Наградата е победителят да свири на уникален „Страдивариус“, на който е свирил Паганини.
Двамата български участници заемат съответно второто и последното място.
На летище „Хийтроу“ в очакване на самолета, заелият второто място се кахъри: „Изпуснах шанса на живота си!“
Класираният на последното място го успокоява:
– Какво толкова! Айде стига, бе! Много важно – да свириш два часа на някаква цигулка, на която бил свирил Паганини!
– Виж какво. Малко ми е трудно да ти обясня баш на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински!