Докато се търси отговор на въпроса чий е Ормуз, анализатори на Запад вече излизат с отговор на въпроса защо не се получи победа на САЩ във войната срещу Иран.
Въпреки убийствата на аятолах Али Хаменей, висши военни ръководители и холивудски заглавия на провежданите атаки над страната на аятоласите като “Епична ярост” и “Ревящ лъв”, ситуацията не е розова за Вашингтон. Противно на множество твърдения, че “Иран не е направил домашното си” и че дори не бива да участва в словесни престрелки с Вашингтон и Тел Авив, Иран с хилядолетната си персийска традиция и петдесет години асиметрична отбранителна подготовка осуети постигането на бърза победа на САЩ и Израел.
Видни са вече т.н. 5 урока за победата, а именно: мозаечна доктрина за отбрана, апокалипсис за боеприпаси при празни складове, блокадата при Ормузкия пролив, дебазификация на американските предни бази и не на последно място съюзът с Русия и Китай. С акцент върху високата цена, която струва тази операция срещу Иран, която вече се определя от повечето страни в света като агресия.
Сигурно има и други подробности, но тези са съществените.
Ако се разгледат в дълбочина тези 5 урока нормално е да се започне с мозаечната доктрина за отбрана. Иран предварително е осъзнал, че участие в пряка фронтова война срещу въздушното и всякакви други превъзходства на САЩ и Израел е самоубийство. Въведена е децентрализация на властта чрез пълно отстраняване на централен механизъм за взимане на решения. Всяка провинция би могла да функционира според този план като независима военна крепост със собствена логистика, арсенал, складове и механизъм за взимане на решения. Тези командвания могат автономно да продължат да се бият, ако връзките с центъра са прекъснати. Опитът от войната в Ирак, когато само за 26 дни САЩ са разпаднали армията на Саддам Хюсеин като прекъсват комуникационните линии с Багдад, явно е бил добре проучен. Същото като с войната на НАТО в Сърбия.Независимо от допуснати грешки там като удари върху посолството на Китай в Белград. Предварително в Техеран са били определени наследниците за всяка позиция и след поредното убийство само за минути следващият е поемал грижите за отбраната на страната. Вътрешната солидарност не е била предвидена от Израел и народът не излезе на улицата след смъртта на аятолах Хаменей.
Кризата с боеприпасите на САЩ явно се е превърнала в проблем, защото Вашингтон е изразходвал боеприпаси повече, отколкото може да ги произведе отново.Дронове за 20 хил срещу милиони за ракети -прихващачи като “Пейтриът”. Повече от половина си запаси САЩ са изразходвали в тази война.САЩ са изхарчили 15-30 пъти повече, за да прихванат всяка иранска ракета.Част от отбранителните мерки на Иран са скриването на критични военни фабрики,хангари за дронове и ракетни силози дълбоко под земята, в планините.Това е най-обширната програма в Близкия изток за подземни съоръжения, включително за ядрена инфраструктура, ракетни бази, морски зони и складове за боеприпаси.
Блокадата на Ормуз е наречена “ядреното оръжие на Иран”, защото нанесе удар върху световната енергийна система и така постави Вашингтон в ситуация на “абсолютна задънена улица”, както споделя ексзаместник помощник-държавен секретар Уенди Шърман. Блокирана е жизненоважна артерия на световната търговия с енергия и така се достигна до изтегляне от пазара на 20% от световния превозван петрол и 25% от втечнения природен газ. Отделно е превоза на торове. Глобални последици. Цени нагоре, съюзници в паника. САЩ не са допускали, че собствените им сили ще са недостатъчни, за да се отвори отново Ормуз.
Но най-значимото военно постижение на Иран в тази война си остава систематичното парализиране на всички американски предни военни бази в региона. Разузнавателните спътници на Китай и разузнавателната подкрепа на Русия са превърнали тези военни бази в мишена. Сериозни щети над 100 цели на командни центрове, радари, сателитни комуникационни съоръжения и хангари. 5 млрд ще струват разходите за ремонт.Само за първоначалните щети. САЩ са преместили самолетите си в Израел и Йордания, но това е осакатило оперативната ефективност. Удължена е нуждата от зареждане с гориво по време на полет с хиляди километри. А това е гръбнакът на въздушните операции. Нещо за Безмер по този повод? От 20 авиобази в момента са останали 5 и това натъпква стотици самолети на едно място. Лесна цел.
Факт е обаче, че Иран не е успял да елиминира конвенционалното превъзходства на САЩ и Израел. Но е установил модел на “дълга война”, което силно затруднява ползването на превъзходството. Ролята на сътрудничеството в областта на разузнаването, сателитите, технологиите, финансите, военното обучение на Иран с Русия и Китай е повече от съществена за постигнатото от Иран. Казват, че ролята на Китай е дори по-стратегическа от тази на Русия, но и по-малко видима.
Реалността се оказа по-различна. Иран си е бил научил урока. “Оста на съпротивата” срещу Израел в региона, както и борбата срещу САЩ в неизбежната война “срещу дявола” т.е. в защита на държавата, “невидимият” стратегически съюз с Русия и Китай е доказателство, че домашното е написано добре. И докато преговорите за прекратяване на войната със САЩ достигат до задънена улица, Иран информира, че преструктурира военния си апарат, възприема по-агресивен подход към чуждестрdнните операции.
Наричат я “офанзивна доктрина”, в която се посочва, че при дадена заповед ще се започне “операция на вражеска територия”. Един вид от отбранителна доктрина към доктрина за “пренасяне на конфликта на вражеска територия”, ако е необходимо. САЩ отговорят с нова ядрена доктрина, с начини за използване на ядрени оръжия, тактически преди всичко. Да стискаме палци това да са само закани.
И точно в разгара на тази война Турция, Саудитска Арабия и Пакистан подписват Пакт Мека, наречен “Сунитско НАТО”.Първият въпрос е чие творение е този Пакт Мека? Съгласуван ли е с Вашингтон по време на срещата на върха на НАТО в Анкара? Какви са целите? Да се спре влиянието на Иран в Близкия изток? Или е срещу Израел, както се твърди в Турция? Ако се посочва, че нападение над една от трите страни другите две ще атакуват в полза на нападната, това означава ли, че атаките на хутите срещу Саудитска Арабия ще предизвика военна намеса на Турция? С нейната мощна армия и в случая военноморски флот?
Риад явно е забравил враждебните отношения с Анкара във връзка с убийството на Джамал Хашоги в Истанбул. Както и при събитията с блокадата на Катар, традиционен съюзник на Турция, където има турска военна база.Но дали престолонаследникът Мохамед бин Салман е забравил изявления на Тръмп за саудитската династия с “те са крава за доене, ще вземем млякото им, ще вземем месото им и ако не остане нищо, ще ги заколим и изядем”? Казвал е и че “той ближе задника ми” за принц Салман. Което не означава, че Риад не е важен съюзник на Вашингтон в Близкия изток.
Лично чувство за отмъщение с Пакт Мека? Вече бе направено с подобряване на отношенията с Китай, работа с Русия чрез ОПЕК, посещение на Путин в Риад, сближаване с Иран под чадъра на Пекин, военно сътрудничество с Пакистан и определено това е в стил “мога да бъда съюзник на САЩ, но не бива да бъда задължен”.Не е нужно да е враг на САЩ, а просто САЩ да не се възприема за незаменим съюзник. Значи на този етап Пактът Мека си е регионален съюз, с отворена врата, например, за Египет и без вторачване върху Иран. За Израел е ясно. Ердоган го потвърди. Но като цяло този Пакт променя структурата на сигурността в Близкия изток и неминуемо ще се отрази върху геополитиката в световен мащаб.
Възпираща структура! Казват, че е “създаване на алтернативна политика за сигурност”, но без да се изоставя САЩ. Дали ще се получи “куца патица”? Фидан, външен министър на Турция, вече заяви, че “характерът и обхватът на подкрепата, която ще бъде предоставена в случай на нападение, ще бъде определена чрез консултации между страните”. Има ли такива условия при чл.5 от НАТО? Дали е регионален баланс срещу Иран и свързаните с него сили не е ясно. Но в Израел има анализи, че този Пакт Мека е “дългосрочен риск за страната”.
Предстоят избори в Израел през октомври. И се лансират идеи, че има заплаха за сигурността. Но има и мнения, че това е просто оказване на натиск върху американската администрация. Защо ли? Регионът е нестабилен. Сигурността е под заплаха, но сунитски съюз ще осигури ли нормализация? Чака се гласът на големите. И предстои да се наблюдава.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
