През декември 2019 г. развитието на непозната зараза в една китайска провинция се прокрадваше като слух в интернет. В последния ден на миналата година официално беше идентифициран нов вирус, а 11 дни по-късно дойде и новината за първия смъртен случай.
Още няколко месеца за останалия свят всичко звучеше маловажно и далечно. В края на януари 2020 г. китайските власти изпратиха генома на COVID-19, с което дадоха началото на голямата надпревара – кой първи ще открие ваксина.
Състезанието все още тече и докато Китай и Русия започнаха имунизация без да са приключили с масовото тестване на продуктите си, на Запад единствената държава, която реши да стартира ваксинирането, засега е Великобритания.
Вече три компании обявиха, че са готови с ваксината срещу коронавирус и очакват одобрението на институциите. Това са използваната от Обединеното кралство ваксина на Pfeizer и BioNTech, както и тези на Moderna и AstraZeneca.
Какво точно знаем за тях – прочетете в следващите редове.
Търсенето на ваксина срещу COVID-19 започна веднага, след като Китай разпрати генома на вируса. Обикновено развитието на нова ваксина отнема средно по 10 години, а цялостно процесът не е бил завършван за по-малко от пет.
В случая основна роля изигра финансирането на огромни средства от правителства и частни компании в процеса. Това позволява на учените да действат без бюджетни ограничения, което обикновено не се случва.
Досегашният основен метод на развитие на ваксина беше свързан с отслабването или „убиването“ на вируса, което отнема много тестове и време. Благодарение на развитието на m.нар. иRNA технологии (информационна рибоноклеунова киселина) и цялостния технологичен процес, разработването на ваксина беше ускорено значително.
Ваксините на Pfizer и Moderna работят на базата на информационна рибоноклеунова киселина иРНК (или mRNA). Тя провокира имунен отговор, чрез който да се формират антитела, благодарение на фрагмент от генетичния код на вируса. В случая с ваксината за COVID-19, клетките биват „инструктирани“ да създадат части от вируса, които имунната система разчита като заплаха и атакува, за да се защити.
Учените твърдят, че този нов подход позволява на клетките да се адаптират в случай, че вирусът мутира или се промени. Това е различно от създаването на типична ваксина, в която учените използват части от мъртъв или отслабен вирус, който се инжектира, за да предизвика имунна реакция.
Ваксината на Astra Zeneca и Оксфорд, действа с метод по-близък до традиционния. За нея се използва обезопасен аденовирус като преносител на генетичния материал, предизвикващ имунната система да започне производство на протеини, защитаващи от коронавируса.
Ваксините на Moderna и Pfizer налагат приемането на две дози. При Moderna това трябва да се случи в рамките на четири седмици, докато при Pfizer изискването е за три седмици.
Продуктът на AstraZeneca и Oxford също изисква инжектиране на две дози, но в процеса на изследване резултатите показаха, че при приемане на половината от първата доза, се постигат по-добри резултати. Тя също изисква повторния прием да е четири седмици след началния.
Все още нито една компания не е публикувала изцяло информацията около тестовете си. Липсват обаче и данни за сериозни проблеми, проявени от участниците в тестовете.
В сряда Агенцията по храните и лекарствата (FDA) заключи, че не се откриват конкретни опасения за безопасността на продукта на Pfizer и че той отговаря на стандартите за разрешение за спешна употреба. По информация на Вашингтон поуст това е последната стъпка, преди одобряването за масова употреба в САЩ.
Страничните ефекти на ваксината на Pfizer включват реакция на мястото на инжекцията (при 84,1%), отпадналост (62,9%), главоболие (55,1%), болки в мускулите (38,3%), тръпки по тялото (31.9%), болка в ставите (23.6%), висока температура (14.2%).
От Moderna също отчитат възможна поява на болка на мястото на инжектиране, главоболие и болка в мускулите.
Процесът вече започна във Великобритания. Разпоредбите на ЕС позволяват всяка държава да вземе решение за спешно използване на ваксините дори преди одобрението на Европейската агенция по лекарствата.
В България първите ваксини се очаква да пристигнат в края на декември, а доставката ще стигне за 60 000 души. Планът за ваксинация у нас е на пет фази, а първи ще бъдат ваксинирани лекари, зъболекари, фармацевти и други медицински работници.
Все още не е известно колко точно трае имунитетът срещу COVID-19 след прекарване на заболяването или ваксинация. Прекарването на заболяване обикновено създава по-добър имунитет от поставянето на ваксина, но това не е валидно за всички заболявания. Изключения са например тетанусът и човешкият папиломен вирус, при които ваксината предлага по-добра защита.
Ваксините са били тествани и върху доброволци, които вече са били заразени с коронавирус, но все още няма яснота за резултатите от тези изследвания.
Да. Дори след започването на процеса по масова ваксинация, експертите твърдят, че ще е необходимо спазването на дистанция и носенето на маски, както и дезинфекцията. Това се дължи най-вече на поетапния характер на ваксинационния процес, който ще отнеме месеци, за да достигне достатъчно високи нива, за да бъде пресечено разпространението.
В повечето страни, включително и в България, ваксинацията ще бъде безплатна. Продуктите се закупуват с държавни средства.
Целта при всеки ваксинационен процес е достигането на стаден имунитет и спирането на масовото разпространение на заразата. Според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, това няма как да се случи, ако не бъде имунизирано поне 70 % от населението.
Важен е и въпросът за ефективността на ваксините, за който по-добър отговор ще има след масовата им употреба. Pfizer, Moderna и AstraZeneca твърдят, че ефективността на ваксините им е между 90 и 95 %.
Правителствата и здравните власти посочват, че никъде няма да бъде налагана задължителна ваксинация. В България това многократно бе заявявано от здравния министър Костадин Ангелов.
Въпреки това в Русия се появиха репортажи, според които здравни работници са били принуждавани да приемат руската ваксина Спутник V.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Поредна благотворителна инициатива на старозагорските младежи от ГЕРБ За поредна година младежите от ГЕРБ в…