Неговият баща, който бил фермер, бил убеден, че младежът напразно си губи времето. А съседите го смятали за луд. Подигравали се на усилията му и никой не вярвал, че ще излезе нещо от него.
Никой, освен неговата съпруга. Тя му помагала в неговата среднощна работа. През зимата, когато се стъмвало рано, тя държала до него керосинова лампа, а ръцете й посинявали от студа. Но тя била неотклонно до него. Тя толкова вярвала, че неговият двигател ще работи, че той започнал да я нарича „Вярващата“.
След три години изнурителен труд в старата кирпичена барака, те двамата, накрая постигнали своята цел. Годината била 1893-а, малко преди изобретателят да навърши своите 30 години.
Един ден, съседите чули странни звуци, разнасящи се от бараката. Излизайки да видят какво се случва, те видели как Хенри Форд и неговата съпруга се носят по пътя в някакво странно превозно средство, без коне, което се движело само!
В този ден се родила нова индустрия – автомобилната. И ако Хенри Форд може да бъде наречен бащата на автомобилостроенето, то мисис Форд, несъмнено е майката на тази индустрия.
След много години, попитали Хенри Форд, какъв би искал да бъде в следващия си живот. „Абсолютно безразлично ми е, – отговорил той. – Важното е до мен отново да бъде моята съпруга.“
До края на живота си, той я наричал „Вярващата“. И най-голямото му желание било да прекара заедно с нея вечността.
Колко велики начинания не биха се случили, ако до мъжа нямаше една вярваща в него жена… Жена, която да бъде там, до него, когато всичко върви наопаки, когато нещата изглеждат безнадеждни, когато никой друг не вярва в неговия успех. Просто да е там, да го подкрепя. И да бъде единствената, която вярва в него.
Поклон пред всички силни и вярващи жени, които със своята подкрепа са направили възможни най-големите открития и победи – жените, които всъщност промениха света, но за които никой не знае…
Източник: гнездото.нет
