В „Безмилостен град“ Шениз бяга, но казва на Недим кой е изпратил записа на Агях

Тази вечер в епизода от хитовия турски сериал „Безмилостен град“ жестоките истини лъсват една по една.

Джерен е обсебена от мисли за изгубеното си дете и идването на малкия Атлас с мнимата му майка Башак я изнервя допълнително. Плачът на бебето се забива сякаш в мозъка ѝ. Джемре се опитва да поговори със сестра си, предлагайки ѝ заедно да понесат болката.

В „Безмилостен град“: Готов си да се върнеш в имението, малък Карачай!

След като Агях научава за изневярата на жена си с брат му, той веднага хуква към апартамента, но както знаем – Шениз не е вчерашна и е предвидила атаката на съпруга си. И тъй като времето ѝ за реакция е много кратко, тя предпочита да изчезне. Разминава се на косъм с мъжа си и хората му, минавайки по задното стълбище.

В имението при приятелката си пристига музикантката Йозге, която е силно впечатлена от Дженк и упреква Джемре, че се е отказала от този мъж, който не само е богат, не само е красив, но и все още е влюбен в нея. Дамла хвърля гневни, ревниви погледи към нея, тъй като Дживан все пак я познава и си говори с нея. Той обяснява на любимата си, че с Йозге са като брат и сестра.

Тръгнала само с една малка пътна чанта, Шениз бяга, но забелязва хората на Агях по петите си. тя се обажда на Недим, за да му съобщи какво е научил чичо му и най-вече от кого – от Джерен. А господарят Карачай заплашва Оя, че е споделила тайната на Недим, опозорявайки известното му име. Разбираемо е Агях да е съкрушен от постъпката на брат си и жена си, но отказва да запознае Дженк с истината. Недим му се извинява.

Един от охраната уведомява Дженк, че издирват майка му.

На гроба на Мюмтаз чичо и племенник разнищват отдавнашна история. Агях твърди, че ако в този миг брат му е жив, той е щял да го застреля. Пита Недим защо е мълчал толкова години, а младият мъж му отговаря, че го е правил единствено, за да не го нарани. Но му казва също, че нищо не остава в тайна безкрайно и прикриваното все някога излиза наяве. Агях заявява, че в този ден Мюмтаз е умрял за него и той го погребва завинаги.

Недим се изправя пред гроба на баща си и признава, че той и Шениз са оставили непосилен товар на плещите му, дори и в инвалидния стол. Както и това, че всеки път, когато е гледал чичо си в очите, го е било срам заради тях.