Летата в Испания стават все по-горещи, а горските пожари сякаш се разрастват от година на година. Само през тази година пламъците унищожиха вече над 175 000 хектара гори в Испания. Това е с шест пъти повече, отколкото през същия период на предходната година.
Малкото кастилско село Нейла де Сан Мигел се намира на около 200 км западно от Мадрид в полите на планината Гредос. Преди 11 години Анхел Маланда и неговата партньорка Соле си купуват там къща от гранит, разказва германската обществена телевизия АРД в репортаж от региона. Анхел е пожарникар и казва, че пламъци често обгарят тези земи, но толкова страшни пожари като сегашните никой не помни.
Една искра е достатъчна
"През последните 50 или дори 100 години е нямало такива пожари както сега", казва 45-годишният мъж, който е участвал в гасенето на огнените стихии. "Един порив на вятъра отнесе една искра към храстите зад нас и само след две секунди лумна огромен огън, сякаш някой беше изсипал бензин. Ние бяхме 30 пожарникари и се борихме с пламъците четири часа, но всичко наоколо бе унищожено. Внезапно се оказваш между две огнени стени и не ти остава нищо друго, освен да бягаш", разказва Анхел.
Пожарникарят сега има два почивни дни и те са му наистина необходими, за да преработи в съзнанието си преживяното. "Цялото ми детство на практика се изпепели", казва Маланда, докато сълзи се стичат по лицето му. Той си спомня за безгрижните дни, прекарани сред природата по тези земи, когато условията на живот били скромни, но щастливи.
Защитата от пожари не се нуждае от радикални мерки
Маланда сочи към кестеновата горичка, която граничи с Нейла де Сан Мигел. Някои от дърветата са на възраст от над 100 години, а други самият той е засадил. Пътят към гората минава през окосена трева, която лежи изсъхнала на земята. "Така и трябва да бъде", казва Анхел пред германската обществена медия. "Ако тук пламне пожар, удряш го с пожарна лопата и готово. Нямаме нужда от напълно оголена ивица с ширина 50 метра около селото. Можем и с минимални мерки да бъдем ефективни в предотвратяването на пожарите."
Анхел обаче изпитва истински гняв, когато гледа към околните селища, които трябва да защитава от пожар. Най-силно го дразнят Аризонските кипариси. "Дървесината им съдържа много смола, която в летните жеги изпуска летливи газове. Затова от тях лесно възниква огнено кълбо – всичко това тук ще изгори", казва пожарникарят. Трагичното е, че тъкмо този вид растение е много предпочитан от собствениците на къщи в Испания, защото то създава особено плътна сянка, пояснява германската медия.
През есента и зимата Анхел Маланда редовно изсича и отстранява ниската растителност в гората. Чувства се огорчен от това, че много от институциите в Испания не осъзнават ползата от подобна дейност. Направих анкета в нашия екип. Оказа се, че само около една четвърт от хората при нас са целогодишно заети в превантивни мерки по предотвратяване на пожари. Една трета от екипа разполага с договори само за по девет месеца, а договорите за работа на 38% от пожарникарите приключват заедно със сезона на горските пожари на 12 октомври. Тогава тези хора остават на улицата", казва Маланда пред германската медия.
"Продължавам да засаждам кестенови дървета"
Мъжът отново хвърля поглед към старите и млади кестенови насаждения в горичката над неговото село. Въпреки всички опасности и недоволството от небрежните собственици на имоти или от нехайните институции, той все още е влюбен в професията си. "Ако трябваше сега да избирам, пак щях да стана пожарникар и да се грижа не само за овладяването на пожарите, но и за предотвратяването на опасността от тях. Точно затова и продължавам да засаждам кестенови дървета – опитвам се да върна на природата част от онова, с което тя ме е дарила."
Автор: Ханс-Гюнтер Келнер (ARD)
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
