„Галин направи от мен Шекспир“.
Това са думи на украинската драматуржка Саша Денисова след премиерата на пиесата ѝ „Хага“ в Народния театър. Досега тя е поставяна два пъти – в Познан, Полша, и в Бостън, САЩ. В България обаче за пръв път се играе на сцената на държавен театър.
Галин Стоев припознава поставянето на „Хага“ като своя лична кауза още в момента, в който гледа пиесата за пръв в Полша. В нея се разказва за съдебен процес срещу Путин и обкръжението му заради извършването на военни престъпления в Украйна. Трибуналът се случва във въображението на дете от Мариупол, изгубило всичките си близки.
За самия Стоев тази постановка е изключително важна далеч отвъд чисто художествения ѝ смисъл.
„Аз си дадох сметка, че това се случва веднъж в живота – да работиш материал, в който да няма абсолютно никакъв филтър между него и това, което се случва [реално] в момента“, казва той. „Мисля, че театърът много рядко получава такива шансове, но когато ги получи, потенциално той може да отреагира много по-силно, отколкото всичко останало, което реагира в момента – политици, медии, улица и т.н.“
Войната
От самото ѝ начало Галин Стоев заема остра и категорична позиция срещу пълномащабната руска инвазия в Украйна. Според него войната на Русия срещу съседната ѝ държава е до такава степен лишена от смисъл и елементарна човешка логика, че не би могла да бъде обяснена дори с материалистическите постулати от времето на комунизма.
„Тя може да бъде обяснена единствено и само с митологични понятия, с понятия за събуждане на злото, за активизиране на злото, и за материализиране на злото в рамките на една държава, която функционира като мафиотска структура. И която има и ядрено оръжие“, казва той.
Самият Стоев не знае дали наистина ще се стигне до момент, в който виновните за жестокостите, извършени по време на тази война, ще отговарят пред Международния трибунал за деянията си. Но е убеден, че тя ще бъде изгубена от Русия, защото няма случай в историята на човечеството, в който тоталитарен режим, успял да превърне цяла една държава в империя на злото, да победи.
„В крайна сметка в бъдещето на човечеството не могат да съществуват такива зловещи режими като този на Путин. Те рано или късно се саморазрушават, защото злото в същността си, ако щете на ниво ДНК-структура, е замислено така, че то унищожава всичко по пътя си и накрая унищожава самото себе си. Просто на нас ни се падна късата клечка да сме свидетели на тази изключително грозна, античовешка, нехуманна агония, но се надявам здравият разум да възтържествува в крайна сметка и ние да се окажем от страната на светлината, а не от страната на мрака“, казва режисьорът.
Стоев, който живее и работи във Франция, е изплашен и от големия процент проруски настроени български граждани, политици и други фигури, заемащи отговорни обществени постове. Но по думите му „нормалните хора“ все пак са повече и не бива да бъдат подценявани.
Силата на театъра
Убедеността на режисьора, че с „Хага“ прави нещо повече от художествена постановка идва от вярата му в „скритата сила“, която според него носи театърът.
„Тя е свързана и с това, че по принцип в свободния свят хората, занимаващи се с изкуство, са хората, които защитават най-прогресивните и либерални идеи по възможност. Тук [в България – бел.ред.] все още не е така, но се надявам поне с тази малка капка този процес да продължи да расте и да стане двигател за това хората, правещи изкуство и в частност театър, да бъдат много по-съзнателни към собствената си работа“, казва Галин Стоев пред Свободна Европа.
Режисьорът ясно вижда ефекта от скритата сила на театъра и по време на репетициите с актьорите преди премиерата на „Хага“.
„Аз започнах с един състав от великолепни актьори, които нямаха особено отношение, нито кой знае каква информация за случващото се в Украйна. Сега ако ги питате, някои от тях са абонирани за Телеграм канали, следят всички новини и всъщност, отвъд художественото занятие, усещам и качване на ниво на съзнателност, което е много хубаво.“
Изкуството като антипропаганда
В крайна сметка това, което допълнително мотивира Галин Стоев да режисира „Хага“ в България, а не във Франция, е фактът, че твърде малко български творци се осмеляват да поставят под светлината на прожекторите темата за войната в Украйна. Като че ли по инерция от времето на социализма, българското изкуство често предпочита да не заема по-категорична гражданска позиция по важните теми на деня. Особено когато обществото ни е силно разделено по тях.
„Факт е, че още в късния социализъм, от това, което аз си спомням, изкуството беше добре опитомено и изпълняваше ръководните директиви на партията. В този смисъл то беше поддържано, но не беше политически или граждански достатъчно зряло“, казва той.
Все пак Галин Стоев смята, че напоследък ролята на изкуството като анти-пропаганда, като възможност да се качи общественият дискурс на по-високо ниво, се увеличава. По този начин се увеличава и процентът на самоуважение към самите нас. И това, според режисьора, дава надежда, че обществото в България се развива в правилна посока. Въпреки опитите на множество външни и вътрешни сили постоянно да го разединяват.
„Винаги в историята на човечеството, хората, които предпочитат сляпо да вярват, вместо да анализират, са били много повече от другите. Така че това е нормално. Шокът в днешния ден е, че ние, живеейки в едно високо технологично общество, си мислим, че сме имунизирани от това, което навремето се наричаше „агитпроп“ [отделът за пропаганда на комунистическата партия в СССР – бел.ред.]. Оказа се, че не е така. Оказа се, че много злонамерени елементи, инфилтрирани на всяко едно ниво на държавната структура, работят за това нашето общество да бъде изключително разединено.“
