Георги Лозанов: Западът жертва България заради противопоставянето с Изтока

– Доц. Лозанов, доколко противоречието Изток-Запад е преодоляно и как това противоречие се отразява на България?

– След 1989 г. изглеждаше, че се е разпаднало противопоставянето Изток-Запад в политическия смисъл на понятията. Западът е свързан с демокрацията, а Изтокът -с авторитарни режими. Постепенно обаче се оказа, че това противопоставяне не се е преодоляло с падането на Берлинската стена. Сега политическият Изток е конфигуриран по по-сложен и различен начин. Но този сблъсък продължава.

Ние, заедно с Румъния, се оказваме на фронта на този сблъсък. Принадлежим на Запада, членуваме в ЕС и НАТО. Но самият Запад е съгласен, предпочита, ако не да го търси, тук да има мек фронт. От една страна да се заявява принадлежност към ценностите, но от друга страна да се допускат зад тази витрина влияния на политическия Изток.

[ad id=“263680″]

– Това са един вид отстъпки, за да няма излишно напрежение.

– По този начин се избягва острото противопоставяне и възможността да ескалира голямо политическо напрежение. Политическата и икономическата ситуация у нас са резултат от този компромис, който е на геополитическо ниво.

– Всяка година ЕК ни критикува за проблемите в съдебната система. От друга страна мнозина европейски лидери публично подкрепят Бойко Борисов, макар той и неговата партия да носят голяма отговорност за това, за което ни критикува ЕК. Може ли това да бъде обясненно именно с вашата теза за мекия фронт? Борисов вероятно е удобен за този мек фронт.

– Точно така. В страната в момента имат шанс публични фигури във всяка сфера, които могат по някакъв начин да удържат този мек фронт и да лавират в такава дуалистична среда. Затова все се чудим защо хората на десницата у нас, макар там да са най-образованите и най-мотивираните през каузи политици, не успява да се справи. Ситуацията не е вътрешно произведена.

– Ситуацията не е вътрешно произведена, но очевидно се отразява и на вътрешната ни политика.

– Да. В Румъния се прави опит да се излезе от този мек фронт, но и там сега има обратен опит за ревизия.

– Означава ли това, че идеята България да стане истинска демокрация от западен тип е обречена?

– Общо взето да. Общо взето това ще е положението.

– Западът винаги ще трябва да се съобразява с Изтока. Означава ли това, че у нас винаги ще бъде така?

– В обозримите идеи за политическо от моя гледна точка така ще е.

– Все пак ако в българското общество има критично мнозинство от хора, което отстоява превръщането на страната в истинска демокрация, това няма ли да принуди Запада да подкрепи тези хора?

– Да. Сигурно има значение гражданското състояние на обществото. Затова е много важен публичният дебат, ситуацията в медиите. Но това е слаб инструмент във връзка с тази наша частична откъснатост от политическия Изток, макар по документи да принадлежим на политическия Запад. Не съм голям привърженик на конспиративни теории. Естествените политически отношения са създали ситуацията. Защото обратната посока означава втвърдяване и сблъсък, който не се търси. Политиката е изкуство на възможното. Западът не иска нова версия на Студената война, защото това, освен другото, ще омаловажи победата му при падането на комунизма.

[ad id=“225664″]

– От друга страна Западът много категорично се противопоставя на Изтока в Крим.

– Ако Изтокът вземе част от България предполагам, че тогава вече Западът ще се противопостави. Ситуацията зависи и от степента, в която Изтокът настъпва. Освен това на запад либералната демокрация е в криза. Това допълнително усилва възможността да се търсят по перифериите меки фронтове и компромисни варианти. Кризата на либералната демокрация в западния свят на практика я живеем ние.

clubz