Айдън е ром от Столипиново. Пет години е живял в Германия, където изкарвал парите си с честен труд. Мария Илчева се срещна с него и научи, че в Германия никой не се интересувал от произхода му – важни били уменията.
„Германия е много хубава страна. Спокойно е, чисто е. Там можеш да живееш много добре. Но трябва да умееш нещо, да имаш някаква професия, иначе е трудно“, казва Айдън. Българският ром знае много добре за какво говори. Живял е пет години в германския град Крефелд, където изкарвал парите си с честен труд. Никога не е бил зависим от социални помощи.
Срещам се с 32-годишния мъж в пловдивския квартал Столипиново, известен като най-голямото гето на Балканите. Айдън е роден и израснал в махалата. В нея живеят и близките му. Седнали сме в едно от кварталните кафенета, а усмивката не слиза от лицето му. Разказва ми, че се е върнал в Столипиново преди година. „Жена ми ме напусна. Малко след това брат ми почина внезапно. Нямах никакво намерение да се връщам в България, но в един момент се почувствах самотен и исках да съм близо до семейството ми.“
В Германия Айдън печелил добре. Но началото не било никак лесно. За разлика от много български роми, които заминават в чужбина в големи групи или чрез посредници, той решил да емигрира сам, без ничия помощ. „Не знаех нито дума немски и в началото работех за 20 евро но ден. Понякога се хващах дори и без пари. Исках да науча бързо езика, да разбера как се казват всичките уреди и материали. Бях упорит и успях“, разказва ми той гордо.
Няколко седмици след като пристигнал в Крефелд, Айдън си извадил разрешително за упражняване на самостоятелна дейност в сферата на строителството, известно в Германия като „гевербе“. Слагал ламинат и паркет, изолирал сгради, поставял прозорци и врати, измазвал и боядисвал стени и така печелил до 3500 евро на месец. „В Крефелд си имах „чевре“, бях много търсен“, казва той с широка усмивка и добавя: „В Германия много мои работодатели и колеги си мислеха, че всички български роми само крадат или пък са сутеньори. Но аз успях да им променя мнението.“
32-годишният ром признава, че познава и такива, които са печелили парите си в Германия с проституция. „Аз обаче не бих правил такива неща. На мен ми трябва истинска работа. И не мога да си представя да съм зависим от социални помощи. Че това какъв живот е? Вечно да показваш някакви документи в бюрото по труда, винаги да си на разположение по телефона. Не, това не е за мен“, казва той. Айдън споделя, че веднъж отишъл да посети свои познати в Дортмунд. „Там има много български роми, които работят за жълти стотинки или взимат помощи. Бил съм в много германски градове, но в Дортмунд е най-зле. Много български роми там живеят в мизерия.“ Питам Айдън дали би работил с български роми. Той се усмихва и ми казва: „По-добре не. Малко от тях могат нещо. Веднъж хванах един да ми носи кафе и да ми приказва, докато работя, че ми беше скучно. Платих му 40 евро. Добрите работници сред нас, ромите, се броят на пръсти.“
Не е тайна, че предразсъдъците спрямо ромите са широко разпространени. В Германия обаче Айдън никога не се е чувствал дискриминиран или изолиран. Всички се отнасяли добре към него. „В Крефелд ме ценяха заради уменията ми. Произходът ми нямаше значение“, казва той и си спомня, че в България веднъж му отказали работа заради това, че е ром: „Когато работодателят разбра, че сред хората, които ще ремонтират къщата му, има и роми, той ни отказа. Негов съсед си бил изпатил. Обрали го два дни след като при него работили роми.“ Подобни предубеждения дразнят Айдън. „Как може да говорят така! Все едно всички роми са крадци. Освен това на мен не ми се вярва някой да иде да обере човека, от когото си е извадил хляба“, казва той.
„Искам децата ми да излязат от гетото“
Мечтата на Айдън: децата му да имат хубав живот
Айдън работи от 12-годишен. Баща му и брат му винаги го взимали по строежи, но никога не са го принуждавали да работи. Той сам изявявал желание. Навремето Айдън печелил добре и в България. Оженил са на 24 – за една 18-годишна ромка от Столипиново. Момичето било всъщност само на 14, но го излъгало. „До началото на кризата си живеехме добре. През 2009 обаче поръчките в строителния бранш намаляха рязко и реших, че трябва да замина. Нямаше друг изход“, спомня си Айдън.
Днес той отново се опитва да започне бизнес в Пловдив. „Тук е много по-различно. Хората в Столипиново нямат пари. Викат ме за дреболии. В Крефелд беше друго“, казва Айдън и признава, че все по-често си мисли за Германия. Би се върнал там не само заради по-доброто заплащане, но и заради децата си. „Синът и дъщеря ми трябва да имат по-хубав живот. Трябва да излязат от гетото. Ако останат тук, няма да стигнат много далеч.“ Айдън се страхува, че някой ден дъщеря му може да бъде „открадната“ от някой обожател: „Днес това вече почти не се случва, ама кой знае“.
Мария Илчева
Айдън е убеден, че ако се върне в Германия, веднага би си намерил работа. „Там ме познават и ме ценят“, казва ми той. И дава следния съвет на българските роми, които искат да емигрират: „Да отиват в Германия само ако имат някакви умения, ако имат някаква професия. Иначе ще им е трудно и ще живеят като ромите в Дортмунд. А това наистина е лошо“, казва Айдън.
Нашата среща е към края си. Междувременно се е стъмнило. Бързам да му направя няколко снимки, преди да се е отправил към дома си, където го чакат майка му и децата. „Ей тази снимка на пейката ще стане най-хубава, усещам“, шегува се той и потъва в мисли. Дали вече планира връщането си в Германия? Може би. Защото знае, че би могъл да води много по-хубав живот – далеч от ромското гето.
