Дъщерната компания от групата на „Главболгарстрой“ – „ГБС Енерджи Сълюшънс“ ЕАД, разполагаща със специализирано звено, опит и техника за изпълнение на насочени хоризонтални сондажи (HDD) в България и чужбина – през м. април 2026 г. обедини сили със северномакедонската „Рапид Билд“ за реализиране на ключови участъци от междусистемната газова връзка Гърция – Северна Македония.

Българското строително дружество вече реализира успешно както специализирани геофизични проучвания по трасето на газопровода в западната ни съседка, така и работен проект за прокарването на сложен хоризонтален сондаж. Към момента то изпълнява и самото сондиране под р. Вардар, с изцяло собствена техника и специализиран персонал. Дължината на сондажа в близост до гр. Гевгелия е 460 м, с максималната дълбочина 20 м и големина на тръбата DN700 (28″).

Междусистемната газова връзка Гърция – Северна Македония е сред приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, подкрепяни от Европейския съюз. Тя е включена в списъка с Проекти от интерес за Енергийната общност (PECI), свързващи енергийните пазари на ЕС с тези на държавите от Енергийната общност.

Проектът се развива от междусистемните преносни оператори на двете държави – DESFA (Гърция) и NOMAGAS (Северна Македония) – и от м. септември т.г. представлява важна част проекта за разширение на стратегическия за региона на Югоизточна Европа Вертикален газов коридор. Към инициативата през есента на тази година официално се присъединиха Сърбия и Северна Македония, ангажирайки се да осигурят коридор за газови доставки в региона на Балканите.

Македонският участък от интерконектора е с приблизителна дължина от 67 км и капацитет 1.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Той има за цел да осигури на Скопие достъп до природен газ, включително втечнен природен газ (LNG), през гръцките терминали в Ревитуса и Александруполис и да повиши енергийната сигурност в региона. Финансирането на проекта е под формата на безвъзмездни средства и кредити от европейски финансови институции, сред които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF).

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg