Поскъпването на горивата отново поставя въпроса колко тежи зареждането върху бюджета на работещите. Цените на бензиностанциите обаче дават само част от отговора – също толкова важно е как се променят заплатите и какво количество гориво могат да купят. Погледът към последните близо две десетилетия показва, че въпреки резките спадове в достъпността при кризи, дългосрочната тенденция е към повишаване на покупателната способност на течни горива. Тази перспектива помага да оценим мащаба на сегашния удар и необходимостта от мерки за смекчаването му.
За да оценим достъпността на основните течни горива – бензин А95 и дизел – сравняваме средномесечната им цена със средната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение. Цените на горивата са преизчислени въз основа на седмичните цени в петролния бюлетин на ЕК. Спираме се само върху заплатите на работещите, а не върху доходите на домакинствата по две причини – от една страна честотата на данните позволява да се правят сравнения на месечна база, а не на тримесечна или годишна, което в случая е особено ценно заради силните флуктуации в цените. От друга, заетите са сред основните потребители на горива, и заради нуждата да пътуват до работните си места срещат най-големи затруднения да свиват потреблението си независимо от промените в цените.
Така изчислената достъпност на основните горива позволява исторически сравнения до началото на 2008 г., което включва целия период на глобалната финансова криза, възстановеното след нея, шоковете на ковид пандемията и руската инвазия в Украйна, както и настоящата война в Близкия Изток. Очаквано, абсолютното дъно на достъпността на горивата в България е в края на 2008 г., резултат от комбинация от скъп петрол и ниски заплати на работещите; тогава показателят приближава 200 литра с една средна заплата. Този период пък е следван от относително висока достъпност, породена от ниските цени заради слабо търсене и потисната обща икономическа активност в хода на кризата, до почти 400 л. с една заплата – равнище, което ще бъде постигнато отново чак през 2015 г.
В дългосрочен план целият период преди 2020 г. се характеризира с постепенно линейно увеличение на покупателната способност на средната заплата спрямо горивата; повишението за тези 12 години е около три пъти, до 600 л. в края на 2019 г. След това обаче започват бурни промени. Ковид пандемията, забраните за пътуване и много високата несигурност силно потискат цените на горивата – до под евро/литър за почти цяла година – което води със себе си повишена достъпност. Обратен е ефектът на войната на Русия срещу Украйна, която нанася значителен шок на пазарите на суровини и оттам много висока инфлация в почти всички сегменти на потребителските индекси.
Първоначалния ценови шок на лятото и есента на 2022 г. е последван от нормализация и връщане на тенденциите от преди пандемията; до началото на 2026 г. и избухването на войната в Близкия Изток достъпността постепенно нараства, до пик от над 1100 литра гориво с една средна заплата. От пролетта на 2026 г., в резултат най-вече на бързия ръст на цените на горивата, достъпността намалява с темпове, сравними с тези от 2022 г., като към септември са достигнали 900 л. бензин и под 800 л. дизел, което отразява и различните ценови трендове при двете горива. Така изразената в горива покупателна способност на средната заплата е близка до стойностите от началото на 2024 г. при дизела и от началото на 2025 г. бензина; с други думи, въпреки високите цени днес, средната заплата купува същото количество гориво, колкото преди година при бензина или две при дизела.
Историческият преглед е ценен, той като поставя дългосрочната тенденция в перспектива отвъд настоящите шокове и аномалии. Като изключим пандемията, войната в Украйна и днес блокадите на товарния трафик в Близкия Изток (както и някои по-краткотрайни епизоди), през последните 20 години се наблюдава постепенно увеличение на покупателната способност на заплатите – както към цялата кошницата стоки и услуги, така и при горивата. Това не означава, че няма поле за краткосрочни намеси и корекции, които да облекчат настоящия удар; те обаче трябва да си останат временни, ограничени и целенасочени, и да не надживяват проблемите, които решават.
Източник: Институт за пазарна икономика
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
