За две години проектът за гражданско образование е обхванал стотици учители и ученици, които са започнали работа по развитието на знания и умения в тази област.
Идеята е гражданското образование да се използва като инструмент за защита на демокрацията. То е част от темите в рамките на Националната инициатива на фондация „Европейски институт“ „КЛАС [Критични:Любознателни:Активни:Смели]“, която цели насърчаване на гражданското образование и медийната грамотност на ученици от горните класове.
„Доброто е това, че вече от една година в българското средно образование беше въведено гражданско образование. В 3 и 4 клас има предмет „Човек и общество“, втората половина на 10 клас – „История и цивилизация“, има една малка част от учебното съдържание, която е за България след 1989 година. Но всичко това като промени ще започне да дава резултат след време“, каза политологът и социолог доц. Антоний Гълъбов.
Той поясни, че гражданското образование у нас е въведено след края на Освобождението.
„Имаме 30-годишен период от време, в който българските ученици нямаха систематизирано обучение по гражданско образование. Ние имаме традиции на гражданско образование до 1944 година. От части то беше подменено по време на тоталитарния режим. През тези 30 години, въпреки усилията на много колеги и екипи, инициативи, не успяхме да постигнем резултат“, допълни доц. Гълъбов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Според него големият проблем е, че през последните години имаме разколебано отношение към демокрацията.
„Ако в западните общества то е резултат на друг вид процеси, то при нас е още по-сложно, защото се оказва, че демократичните ценности, правата на човека са разпознати от по-млади хора, с по-високо образование, с по-високи доходи. Имаме и много силна тяга към авторитарен режим“, коментира политологът.
Доц. Антоний Гълъбов сподели, че учениците от по-високите класове подхождат със скептицизъм към изборите: „Разбирането от това, че изборите са предварително определени, за това, че от личното ни участие не зависи нищо. Дигиталната трансформация променя знанието. Този млади хора са потопени в един информационен поток, от който имат все повече информация и знаят все по-малко.“
И добави, че само около 20% от пълнолетното население на България е чело Конституцията ни.