Отворено писмо до Румен Радев
Христо Стоянов, писател
Господине, разбира се, че не мога да се обърна към Вас с почти задължителното „г-н Президент“… Първо, защото днес е Първи ноември, и, второ – защото е цинично днес да приемате интелектуалци, читалищни секретари, библиотекари в президентството. Преди година писах, че в родното Ви село преди седем години е опожарена библиотеката. И сега там няма библиотека. В същата тази библиотека вероятно е имало книги и от автори, с които днес ще се чукнете по повод Денят на народните будители. Изчислете – или поне поискайте отчет от домакина – колко пари са хвърлени, похарчени за питиета, за кетъринг за този банкет ли е, прием ли е, изпращане ли е. Редно е и тези, които ще дойдат в качеството на „народни будители“ да Ви зададат този въпрос. И, знаете ли, тези пари със сигурност надхвърлят парите, които бихте благотворили, за да се възобнови фонда на библиотеката в родното Ви село. Или ремонт на читалищен покрив, от който се изливат порои върху книгите в други библиотеки… Някои от поканените със сигурност си броят стотинките, за да дойдат и да пуснат селфи с Вас после, а въпросът, който задавам всеки миг е могъл да прескочи бариерата на устните. Езикът да го бутне, да падне този въпрос оглушително върху мрамора на Бояна. Но някоя фотосветкавица ще върне обратно въпроса зад небцето…
В такива случаи си спомням онази показателна история с Фокнър. След получаването на Нобелова награда в САЩ има традиция награденият да бъде поканен на обяд от Президента. Забележете – там има традиция с нобелови лауреати, докато ние, въпреки най-старата култура в Европа,
нямаме дори Нобелов лауреат
Една от причините е, че нямаме писател, интелектуалец, които да Ви държат сметка. В България обаче имаме традиция Властта да държи сметка на интелектуалците. Та, след като получил поканата за обяд от Президента, Фокнър отговорил, че няма намерение да „бие две хиляди мили заради някакъв си обяд“… Господине, днес е Денят на Народните будители. Спестете от някой коктейл пари и купете книги за библиотеката в родното Ви село. Спестете от някой коктейл пари и купете книги от тези, които ще си сложат селфито с Вас на стената на фейсбука, стискайки стотинките в джоба си, с които не могат да платят дори тока, който компютърът ще изхаби за качването на селфито… Пък си задайте и въпроса кого каните и дали тези са Народните будители, щом са дошли при Вас и са били няколко стотин колиметра за един кетъринг и едно селфи с Президента на Република България… По достойно би било да посветите днес един спестен коктейл… По достойно щеше да е… Аз казах. Ами, това е…
Текстът е публикуван на страницата на автора във фейсбук.
