Данните, които събира Фейсбук, го правят една от най-мощните и влиятелни компании в света. Сръбската организация „Шеър Лаб“ е погледнала „под капака“ на алгоритмите на технологичния гигант, за да разбере по-добре структурата и силовите връзки в компанията, пише Марица.бг, цитирана от БЛИЦ.
Преди няколко години Владан Джолер и неговите колеги в Белград са започнали разследване на „вътрешните работи“ на Фейсбук. Екипът е съставен от експерти по кибер анализ и визуализация на данни. Предишни техни разработки включват изследване на т. нар. „форми на невидими инфраструктури“ при сръбските доставчици на интернет. Настоящият проект на Джолер се казва „Шеър Лаб“ (Лаборатория за споделяне) и е насочен към най-голямата социална платформа.
„Ако Фейсбук беше държава, то тя би била по-голяма от Китай“, казва Джолер – професор в университета в Нови Сад. Той споделя позната, но зашеметяваща статистика. Прохождащата фирма „Силиконова долина“ пази над 300 петабайта с данни (близо 300 000 000 гигабайта), има над 2 милиарда потребители и е записала приходи от почти 28 милиарда щатски долара само през 2016 година. Въпреки това, според Джолер, не знаем почти нищо за това, което става в дълбочина освен факта, че ние като потребители предоставяме повечето гориво – безплатно.
„Когато качваме нещо, когато тагваме хора, когато коментираме, всъщност работим за Фейсбук“, казва той. Данните, които предоставяме доброволно, дават енергия на сложните алгоритми, които захранват сайта на социалната медия. Джолер обяснява, че нашето поведение се трансформира в продукт. Опитите да се разплетат тези добре скрити процеси се оказват изключително трудна задача:
„Опитахме се да създадем схема на всички начини, по които потребителите взаимодействат с Фейсбук и последствията от това. Направихме карта на харесванията, споделянията, търсенията, промяната на статусите, добавянето на снимки, приятели и имена. Общо взето, всичко, което устройствата ни казват за нас самите, включително и разрешенията, които даваме на Фейсбук чрез различните приложения – например статусът на телефона ни, връзката с безжичен интернет и записът на аудио“, разказва професорът. Проучването предоставя само частица от голямата картина, а резултатите са удивителни.
Трябват часове, за да може постъпилата информация да бъде абсорбирана, но лесно можем да забележим как данните, които доброволно предоставяме, са използвани, за да се изчисли нашият етнически афинитет (термин въведен от Фейсбук), сексуална ориентация, политически възгледи, социална класа, план за пътувания и още много други. Картата, която направихме, показва как всички данни – от връзките, които споделяме във Фейсбук, страниците, които харесваме, до нашето онлайн присъствие в различни ъгли на киберпространството, които са собственост на компанията (Instagram, Whatsapp или просто сайтове, които използват Фейсбук логин) – може да бъдат част от един гигантски алгоритмичен процес.
Той позволява на Фейсбук да знае много повече за нас, отколкото предполагаме. С ужасяваща точност може да бъде изчислено дали харесвате китайска храна, от колко време ходите на текущата си работа или на колко години е детето ви.
Друга карта, създадена от „Лаборатория за споделяне“ се съсредоточава върху позволенията, които много от нас съзнателно дават на Фейсбук чрез много и различни приложения за мобилни устройства. Те включват факта, че социалната мрежа може да чете всичките ни текстови съобщения, да сваля файлове без разрешение и има достъп до точната ни локация.
От години Фейсбук твърди, че защитата на личните данни и сигурността на операциите в сайта са от първостепенно значение. Данните от Фейсбук, например не могат да бъдат използвани от програмистите за създаването на инструменти за наблюдение, а от фирмата казват, че се съобразяват с законите за защита на личните данни във всички страни. Хиляди хора са били наети, за да защитават съдържанието в социалната мрежа.
Джолер, признава, че проучванията му са го направили малко параноичен относно информацията, която бива качвана в социалните мрежи. Той е по-притеснен за това, което може да се случи в дългосрочен план. Всички тези данни ще останат в ръцете на компанията. Дори ако лидерите са отговорни и заслужават доверие, то не се знае какви ще бъдат те след 20 години!
