Много хора се питат – за какво служи Европейската комисия? По неразбираеми причини никой представител на българска медия не се опита да отговори на този въпрос. Ще се опитам по най-достъпен начин да го направя.
Божидар ЧЕКОВ
Европейският съюз представлява пазар от 512 милиона платежоспособни потребители. За всички големи производители, от всички сектори на икономиката, индустрията и селското стопанство, той е най-привлекателният в света. Капиталистическата система, въпреки че произвежда блага и улеснява живота на гражданите, няма нищо общо с благотворителна дейност. Акционерите на предприятията изискват максимална печалба от управленските бордове. В противен случай те продават акциите си и ги инвестират в друг сектор. За тази взаимна зависимост между потребители и доставчици от всякакъв характер е създадена Европейската комисия. Нейната роля е да брани потребителите граждани на съюза, от монополните апетити на световните икономически гиганти. Тя го прави чрез препоръки, закони и правила, не винаги сполучливи, но е много по-добре за потребителите да я има, отколкото да я няма.
Всяко действие има противодействие. Срещу, или около Комисията и Европарламента, капиталистическата машина създаде обръч от лобинг кантори, чиято цел е да влияят по всякакъв начин върху проектите и решенията на комисари и депутати. От техния избор до преквалификацията им след свършване на мандата.
Днес в Брюксел действат 26500 кантори, с 37300 служители персонал, адвокати, консултанти, преводачи и помагачи за всичко. Те влизат и излизат от европейските институции, както в собствените си домове. „Нещо което не е забранено, е позволено“, казва поговорката. Годишният им оборот е над 2,5 милиарда евро.
Най-значимото постижение за България и българската публика на лобинг дейността е „изборът“ на Миглена Кунева и Кристалина Георгиева за „комисари на годината“. Двете българки никога не са били избирани от когото и да било. Те бяха „провъзгласени“ от две различни централи на влияние. Някои лобинг среди инвестираха в тях. Най-отблъскващото в тези отношения „под масата“, между членове на комисията и частния сектор, е преминаването на границата между двата свята.
След като Кунева се настани във френската банка БНП, а нейният председател на комисията, Мануел Барозо – в американската търговска банка Goldman Sachs, подобни действия бяха обявени за конфликт на интереси и правилата бяха променени. Въпреки тези примери няма да е честно всички комисари да бъдат заподозирани корупция. Маргарет Вестагер, еврокомисар и настояща кандидатка за поста председател на комисията, бе отстранена от „състезанието“ именно от лобистите, защото тя наложи по време на мандата си глоба на Google от 4 милиарда и 34 милиона евро за доминираща позиция в Европа. Случаят „Вестагер“ доказва участието в настоящите избори, на тези „кантори на влияние“. Всички те инвестираха в „Шпицкандидатите“ и загубиха милиони.
По всичко личи, че изненадата „Урсула фон дер Лайен“ им присяда. Лавината от критики към нея не е нищо друго освен доказателство за паниката, която настъпи в техните среди.
