Новината за смъртта на две деца от България, които са били открити мъртви в паркирана заключена кола в кипърското село Ксилофагу, шокира страната. Момчетата на 8 и 10 години пристигнали в Кипър в средата на май, пише кипърският сайт philenews.com.
Според публикации в български медии децата отишли там, за да прекарат лятната ваканция с баща си. Води се разследване, за да се изясни дали става дума за родителска небрежност. Според кипърското издание, цитиращо местните разследващи органи, момчетата са прекарали над три часа в заключения автомобил, а смъртта им е настъпила вероятно поради образувалата се висока температура вследствие на жегата.
Да забравиш детето в колата
Подобни трагични случаи не са рядкост. През 2007 в САЩ 9-месечният Брус загива от топлинен удар, забравен от майка си в автомобил. Навремето смъртта му привлече огромно обществено внимание и предизвика широка дискусия по темата. Оттогава насам има стотици случаи на бебета и малки деца, загинали при висока температура в автомобили. Съвсем наскоро имаше подобен случай и в Германия.
Един автомобил може за кратко време да се превърне в смъртоносен капан. При външна температура от 30 градуса и пряко слънчево нагряване температурата във вътрешността на колата бързо стига 40 градуса, а след само един час скача дори над 50 градуса.
"Подобни условия са потенциална опасност за всеки човек, но особено за малко дете, което е завързано с предпазен колан в детското столче, и няма как да се освободи, това е истински капан", казва детски лекар.
Има дори понятие за подобни ситуации – психолозите говорят за "синдром на забравеното бебе". В случая обикновено става дума не за нарочно забравени или изоставени деца – в повечето подобни случаи родителите са грижовни и нормално мислещи хора, които обичат децата си. Защо тогава се стига дотам?
Какво представлява "синдромът на забравеното бебе"?
Дейвид Даймънд е психолог, който от десетилетия проучва въпроса как така родители забравят децата си в автомобили. Посоченият случай със смъртта на деветмесечното бебе в САЩ е бил разследван и описан в специализираната литература. Какво е обяснението? Оказва се, че майката на Брус – Лин Балфур, която след смъртта на детето е била обвинена в непредумишлено убийство, предните дни страдала от силно безсъние и била принудена да се справя с различни семейни кризи. Във въпросния трагичен ден нещата се развили не по обичайния начин. Чантата с пелените и другите бебешки принадлежности например не била – както обикновено – на предната седалка, като един вид рутинно визуално подсещане, че бебето също е в колата.
Всички тези фактори според психолога Дейвид Даймънд оказват влияние върху т.нар. проспективна памет. Проспективната памет е тази, която за разлика от ретроспективната (за минали събития) ни напомня, че трябва да извършим определени планирани действие в бъдещето – например, че трябва да вземем лекарство в определен час, да се обадим на колега или да напазаруваме неща за вечеря. Даймънд описва шест фактора, които могат да нарушат проспективната памет и да ни накарат да забравим собствените си намерения: лишаване от сън, хроничен или остър стрес, разсеяност, вършене на много неща едновременно, липса на подсещане за очакващите ни задачи, както и извършването на автоматизирани рутинни действия.
Описаните фактори водят до увеличаване на вътрешното напрежение, казва психотерапевтката от Берлин Даниела Кочалевент. Ако това напрежение е прекалено високо, рационалното човешко поведение се затруднява. "В този случай започваме да действаме или импулсивно, или се държим като включени "на автопилот", а това има последствия – забравяме да си вземем предписаните лекарства, забравяме някоя уговорена среща или час при лекар, можем дори да забравим, че детето ни е останало само в колата", казва психотерапевтката.
Преднамереност или небрежност? На какво се дължи "синдромът на забравеното бебе"?
"Никога не можем със 100-процентова сигурност да кажем какво точно мисли един човек. За да преценим дали родителите са забравили детето преднамерено или случайно, психолозите разглеждат предишното им поведение и биографиите им, защото те помагат да се прецени конкретното им поведение в случая", казва психотерапевтката.
В процеса срещу Лин Балфур например не е могло да бъде доказано, че иска да навреди на сина си съзнателно. Просто в съзнанието ѝ в този ден се е запечатало нещо, което изобщо не се е случило: а именно, че Брус е при детегледачката, точно както всеки друг ден. Подобни много реални, но всъщност фалшиви спомени са обект на проучвания от страна на когнитивната психология от десетилетия .
Детски столчета с алармена система срещу забравянето
Много родители също разказват, че са преживявали подобни неща. Понякога родителят се сеща малко по-късно и коригира грешката си, така че невинаги се стига до трагичен край. В Италия обаче не искат да се осланят на случайността. От 2019 насам там са въведени в употреба детски столчета за автомобил, които имат интегриран алармен сигнал. Той се включва, ако детето бъде оставено в колата само – тогава системата пуска съобщение на смартфона на родителите.
Няма точна статистика колко често се стига до смъртни случаи на забравени в автомобила деца. "Не бива да се забравя обаче, че родителите, допуснали подобна трагична грешка, са наказани да се чувстват виновни за цял живот", казва психоложката Кочалевент.
Автор: Юлия Вергин
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
