Диабетът е метаболитно заболяване, което протича хронично и до живот. За него е характерно високо ниво на глюкоза в кръвта, което се дължи на недостатъчното или липсата на инсулин или отговор от клетките на организма спрямо инсулина. В дългосрочен аспект диабетът причинява увреждане на кръвоносните съдове и нервната система, което се проявява в редица оплаквания отстрана на редица органи и системи на организма.
Метаболизмът представлява набор от процеси, благодарение на които поетата храна се разгражда до основни молекули, необходими на организма като градивен материал или за осигуряване на енергия. По-голямата част от храната, която консумираме, се превръща в глюкоза. Глюкозата е форма на захар в кръвта, която и представлява основния енергиен субстрат за него.
При разграждането на храната се отделя глюкоза, която навлиза в кръвния поток. Така тя достига до всяка клетка на тялото, като дава необходимото им гориво за енергийните им нужди и растеж. Навлизането на глюкозата в клетките обаче се осъществява посредством специфичен ключ – чрез инсулина.
Инсулинът е хормон, който се произвежда от бета-клетките на задстомашната жлеза. Отделя се след хранене, когато концентрацията на глюкоза в кръвта нараства в адекватно на нея количество, за да осигури усвояването й от клетките, непосредствено след което нивото на кръвна захар спада.
При диабет нивото на кръвна захар остава високо. Това се случва или защото панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или клетките не реагират, тоест станали са нечувствителни към него, вследствие на което глюкозата не се приема от тях. Част от тази останала в кръвния поток захар се изхвърля чрез урината.
Оттук идва и част от названието на заболяването в миналото. Освен че при диабет се наблюдават чести позиви по малка нужда, урината е с характерен сладък мирис, който се оприличава на мед. Така към гръцкото наименование diabainein, което означава сифон, по-късно адаптирано в diabetes, се добавя mellitus, чийто латински корен е мед. Дори в Древен Китай диабетът се описва като „болестта на сладката урина“.
Диабетът се описва най-често като група метаболитни заболявания, характеризиращи се с висока кръвна захар, поради недостатъчен синтез на инсулин и/или резистентност на клетките към инсулина. Засегнатите обикновено страдат от полиурия (значително увеличено количество на отделената урина в рамките на едно денонощие), полидипсия (прекомерен прием на течности заради постоянна жажда) и полифагия (прекомерно хранене заради усещане на глад постоянно).
Различават се три основни типа диабет:
Диабет тип 1 – при него панкреасът не синтезира достатъчно инсулин. Може да се срещне с определението инсулин-зависим, ювенилен или ранен. Този тип се изявява в млада възраст, преди 40-годишна възраст, възможно е дори още в пубертета. Около 10% от случаите на диабет са от тип 1. За да поддържат здравословното си състояние тези пациенти трябва до живот да са на инсулинова терапия, да контролират нивото на кръвната си захар и се придържат към специализиран режим на хранене.
Диабет тип 2 – организмът изпитва недостиг на инсулин или клетките са развили инсулинова резистентност. Това е разпространеният тип диабет, той заема 90% от случаите.
Диабет тип 2 е прогресивно заболяване, което се влошава с времето. Контролът на симптомите му и съответно забавянето на прогресията му се осъществява посредством контрол на теглото, придържане към подходящ диетичен режим и двигателна активност. И тук от съществено значение е редовното следене и контрол на кръвната захар.
Сериозен рисков фактор за развитието му е наднорменото и свръхнорменото тегло. Наличието на много висцерални мазнини, бели мазнини или натрупване на мазнини в коремната област води до освобождаване на прекомерно много съединения от тях, които вредят на сърдечносъдовата система и затормозяват метаболизма.
Консумацията на много храна и/или неподходящи хранителни продукти повишават риска от наднормено тегло и диабет тип 2. Само едно безалкохолно на ден повишава този риск с 22%.
С напредването на възрастта расте и рискът от диабет тип 2. Все още не е ясна напълно тази наблюдавана закономерност. Предполага се, че това се дължи на тенденцията да наддаваме на тегло и се обездвижваме с годините.
Намира се и наследствен фактор, в някои етноси се наблюдава по-висока честота на заболяването.
Установено е, че ниският тестостерон при мъжете също крие по-висок риск от развитие на диабет тип 2.
Гестационен диабет – е диабет, който развиват някои жени по време на бременността. Ето защо кръвната захар се проследява от регистрирането й. При тях се отчита висока кръвна захар и неспособност на организма да синтезира достатъчно инсулин за усвояването й от клетките, вследствие на което нивото й расте.
Този тип диабет се контролира чрез придържането към специален диетичен режим и физическа активност. При една част от жените се налага медикаментозна терапия за контрол на кръвната захар, с цел да се избегне рискът от усложнения при родилния процес. Бебетата растат по-едри от нормалното за възрастта до раждането.
В тази връзка се препоръчва жените, които планират бременност да ограничат консумацията на животински мазнини и холестерол в нормални граници още преди зачеването.
Всички типове диабет се повлияват от терапия. При диабет тип 1 се налага доживотна инсулинова терапия, спазване на специализиран хранителен и двигателен режим.
Диабет тип 2 може да се контролира успешно чрез диетичен режим, поддържане на телесното тегло в нормални граници и физическа активност, дори без медикаменти.
При всички случаи обаче диабетът трябва да се контролира заради повишения риск от силно влошаващи качеството на живот, здравето и прогнозата усложнения, които засягат множество органи и системи, включая зрение, сърдечно здраве, потентност, склонност към инфекции и тяхното трудно лечение, пародонтоза, невропатия, кетоацидоза, нефропатия, ментални заболявания и др.
При голяма част от хората с диабет тип 2 се откриват някои симптоми още преди да настъпи заболяването. При тях все още не се установяват патологични изменения в стойностите на кръвната захар, но те са над нормата. По време на това състояние тече процес на загуба на чувствителността на клетките към инсулина. При предиабет е възможно да има и оплаквания отстрана на сърдечносъдовата система.
Коварното на симптомите на диабет е, че те изглеждат безобидни, което често става причини за отлагането на диагностицирането му. Отчитането им обаче е от съществено значение за овладяването на заболяването навреме и предотвратяване развитието на усложнения.
Кои са симптомите, които могат да наведат на мисли за изследване…
Често уриниране – винаги трябва да оставаме подозрителни към по-честите позиви по малка нужда. При диабет се отчита въобще отделяне на по-голямо количество урина на денонощие. Заради повишената кръвна захар бъбреците „отнемат“ повече вода от организма, за да я разредят и отделят, което и обяснява по-бързото напълване на пикочния мехур.
Постоянна жажда – нормално е след като организмът губи постоянно голямо количество течности да се нуждае от постъпването на нови такива, за което и сигнализира чрез жажда. Неприятното е, че дори изпивайки много течности, усещането остава.
Постоянен глад – след като в клетките не постъпва глюкоза, организмът изпитва недостиг на енергия и задейства съответния сигнал – глад.
Напълняване – то е следствие на постоянното чувство на глад.
Необичайно отслабване – характерен симптом е при диабет тип 1, когато организмът изпитва недостиг на инсулин. Вследствие на това започват да се разграждат мускулите и запасите от мазнини за осигуряването на енергия. Този ефект понякога се забелязва и при диабет тип 2, но отслабването при него не е така драстично и е временно.
Хронична умора – е резултат от неспособността на организма да си осигури енергия.
Раздразнителност – появява се вследствие на умората.
Двойно виждане – заради появила се неспособност на окото да се фокусира върху предметите.
Бавно зарастване на раните,
Склонност към кожни и гъбични инфекции,
Сърбежи,
Проблеми с венците,
Еректилна дисфункция при мъжете,
Изтръпване и скованост на крайниците.
„Стани богат“ е една от най-обичаните телевизионни игри в света. Тя привлича зрители със своите…