Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
[ad id=“225664″]
Народното вярване е, че на Сирни Заговезни слънцето се обръща към пролетта.
На този ден по-младите членове на семейството искат прошка от по-възрастните. Този ритуал символизира духовно пречистването на душата. А кой в наши дни няма нужда да се прости с някого, да загърби стари пререкания и да покаже на семейството си колко много ги цени и обича.
Има редица обичаи и ритуали , които характеризират празника. Повечето от тях са с езически характер – кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Но първо цялото семейство се събира около масата. Трапезата трябва да е богата на млечни продукти, яйца и риба. Задължително е присъствието на баница със сирене. След този ден започват строгите Великденски пости.
[ad id=“263680″]
Първият обичай, който се провежда е хамкане. Цялото семейство се нарежда около масата, освен най-възрастния член, който провежда ритуала. На конец той връзва сварено яйце, след което го завърта около застаналите в кръг . Всеки един се опитва да отхапе парче от яйцето без да използва ръцете си, а този който пръв успее ще бъде здрав и честит през цялата година. След яйцето същото се прави с халва, а на места даже връзват и въглен.
Разбира се, никой не се опитва да си хапне от въглена, а той само се духа за да бъде плодородна годината и да има здраве в семейството. Ако не сте пробвали този ритуал, направете го. Много е забавно и ще остави един хубав спомен.
В различните краища на страната ни, има различни традиции относно конеца от самото хамкане. На места след като го нарекат последователно на всеки един от семейството, го палят. Според това, как гори, се гадае за здраве, дълъг живот,близка смърт или сватба. Другаде пък го поставят на гредата на тавана, заравят го в нивата за берекет, поставят го до иконата, слагат го в ярема на добитъка за здраве.
Кулминацията на деня и най-важният ритуал са т.нар. 
Сирнишки огньове, които се прескачат от млади момчета и ергени. Принципно ритуалът се извършва преди вечеря, но не е проблем да бъде и по-късно. Огньовете трябва да са възможно най-високи, тъй като се вярва, че докъдето стигне светлината му, дотам няма да пада градушка през лятото. Обикновено огънят се прави от слама, съчки, шума и прочее, но в последните години наричаните в някои краища оради се правят и от стари автомобилни гуми.
[ad id=“225664″]
Така различните квартали или села се съревновават кой ще издигне най-висока орада.
Младежите също така приготвят пръчки, разцепват ги в единия край и привързват към тях слама. Запалват сламата и завъртат така получилия се оратник, като наричат и благославят. В Родопите, Тракия и Добруджа същите участници приготвят специални стрели, чавги, пярници, бутурници.
На празника те излизат извън населеното място, запалват стрелите от огъня и ги хвърлят към селото, към дворовете на своите избраници или близки с наричания за здраве и плодородие, с пожелания и заклинания за любов и женитба.
Голяма чест и гордост е за момите, в чийто двор са хвърлени много стрели. Тежко и горко на тази мома, на която тази вечер не е изпратена нито една стрела.
В отделни райони на страната пък момците правят паликош – запалват кошове, пълни със слама и ги издигат нависоко, за да осветят далече.
В Южна и Югоизточна България всички играят специално обредно хоро около празничния огън, за да подсилят неговото действие върху бъдещото плодородие.
