ЗАРАТА честити именния ден на всички празнуващи на 25 май с пожелание за здраве, късмет и благополучие!
Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир
Възнесение Господне (Спасовден)
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.
[ad id=“225664″]
Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден. На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна; спасовският дъжд е скъп – капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки – нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
[ad id=“263680″]
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.
Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир – дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като „черешова“. Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Защо булките тачат Спасовден?
Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.
Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на „Сборника с народни умотворения“, където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите “ факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види“. Затова според него на обичая наблягали „най-паче бездеткините“. Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско. „О, чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете, тутакси заченва и става трудна“ – пише той. Откъдето става ясно, че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите. Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве-натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.
Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:
– Те ти, булка Спасовден!
А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се, че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
3-то намиране честната глава на св.Йоан Кръстител
След убийството на св. Йоан Кръстител погребали тялото, а главата му била скрита в имението на Ирод. То било купено от християнин, който искал да построи там църква. При строежа била намерена главата на св. Йоан. Този християнин я скрил на същото място и тя била намерена за втори път през IV в. от монаси. След това главата попада у един грънчар. Той я скрил в земята близо до дома си, където по-късно издигнали манастир. В него през V в. станало третото намиране на главата на св. Йоан.
