Днес научихме интересен факт – президентът е имал доверие в правителството

Интересен факт наистина – досега едва ли някой е предполагал, че точно президентът Радев имал доверие в правителството. Но след като днес го сваля, значи до днес не е било така.

Всъщност интересното е, освен вицът по-горе, защо пък точно сега президентът реши да го сваля – доверието, де. И не, не мисля, че е заради записите, пуснати от прокуратурата, от които целокупният български народ разбра, че нещо може да не е съвсем наред там с едни назначения на съпругата му, която по онова време не му е била точно съпруга, та по юридическите закони няма конфликт на интереси, но по моралните възникват едни въпроси… Пък нали той е морален стожер, или поне се заяви така…

Не, не е в това „храстче“ заекът. „Храстчето“ май трябваше да е предупреждение да не се предизвиква поникването и на „дървета“(според някои анализатори – самолети, чужди генерали… – всеки гадае). Все пак тези игри ги гледаме от долу и от страни, та перспективата ни е леко изкривена.

Сещам се обаче, кога беше предишната и най-злостна атака, стигнала направо до помия върху страната. За председателството на България говоря. Тогава цял свят и всички държави в ЕС го оцениха като много силно. И то си беше силно, въпреки не малкото проблеми на властта в страната. Единствено българският президент не го оцени като такова и се опита да го натика в ъгъла. И Корнелия Нинова – но за нея е ясно.

Та като се зачудих защо баш сега е напънът да се сваля доверие, което по принцип си го е нямало, се сетих, че България има перспектива и шанс да влезе скоро в Паричния съвет на ЕС. Това е най-важната стъпка пред страната в момента – в нея ли се цели президентът на същата тази страна?

Логично следва въпросът на кого влизането на България в Чакалнята, не му отърва? И това е ясно – на Големия брат от изток. Причините? Променя се пътят на паричните потоци и сигурността им, а тук има видими и невидими инвестиции в обекти, хора, интересни организации и партии, които могат да се обезценят. Скача нивото на икономическа сигурност на България – при криза от клуба на богатите се грижат за членовете, не от алтруизъм, разбира се, а защото иначе ще се разклати цялата система – пример Гърция.

И като тръгнахме от изявлението на президента, стигаме до един друг въпрос, това ли е причината в последните 2 месеца да се активизират всички с източни уклони, или на източна хранилка – предимно партии, партийки и организации, да задигат максимален шум за всеки възникнал проблем, та България да изглежда достатъчно дестабилизирана, за да отложат членството й?

Това ли е причината прокуратурата да удари по едни бизнесмени и бизнес фамилии с интересен произход на капиталите и интересни лобита? Че и едни шпиони? Белким се кротнат малко определени кръгове…

Не знам дали е точно такава причината – използвам формалната логика, базирана на предикат и следствие, ама има и друг вид логики, с едни „вметнати“ символи, които не са ми силата. Един такъв символ видимо ни измества, например към САЩ, пък на мен чиста позиция – Европа, ми изглежда най-безопасна и естествена. Друг е въпросът дали такива чисти категории са възможни в реалната политика.

С тези разсъждения не искам да кажа, че властта няма проблем, че управлението на страната е на макс, защото не е. Огромната грешка на управляващите, особено в този им мандат е, че от доста време не успяват да се концентрират върху ВАЖНИТЕ за държавата неща, изядени от СПЕШНИТЕ такива. Нищо, че отмятането на спешните носи бонуси днес. Носи ги само днес, а утре изскачат нови спешни…

Хубаво е, че извадиха и едно ВАЖНО, което е перспектива, развитие и инвестиция в бъдеще и това е влизането на България в Паричния съвет. Дано имат разума да не позволят да бъдат разсеяни от злободневните проблеми, защото става въпрос за първата сериозна и голяма необратима промяна от влизането на България в ЕС насам.

Който и да е на власт после, връщане няма да има и очевидно това е заплаха за много и големи интереси.

Страшно много глупости свършихме в България през последните три десетилетия, но и доказахме като нация изключителен разум и сила при отстояването на големите и важни стъпки. Дано и този път успеем!

А „яденето“ между институции, идеологии – извинете, за идеологии у нас не става дума, а за пари с различен произход… ще ги има и след това. Споко, както казват младите – ще си гледаме театъра (пак грешка – за цирка говорех, но не за цирковото изкуство). Ще се дърлим като фили и фоби по социалните мрежи, т.е. емоцията, движеща дребното в душиците ни, ще си остане.

Само да не сбъркаме основния път, че като ни изметат най-после тези, които сега са на по 20-25 години, просто да почистят след нас, не отначало да започват с чакъла.