След като Назиф намери в стаята им мъртвия Гарип и легналата до него Есма, той съобщава ужасната новина на семейството, събрано в градината по повод Деня на майката. Синовете на Есма хукват притеснени в конака, Фарук се опитва да прави сърдечен масаж на възрастния мъж, но разбира, че е безсмислено. Той вече си е отишъл. Фикрет и Осман вдигат майка си, която е изпаднала в шок и не реагира по никакъв начин.
Всички разбират за трагедията, извикана е и линейка. Отнасят тялото на Гарип, а лекарят слага инжекция с успокоително на Есма, която заспива.
Фарук се обажда на Сирен, за да ѝ каже какво се е случило. Оказва се, че бившата жена на адвоката е в Истанбул и дълго време тя чурулика глупости, докато Фарук успее да ѝ съобщи за смъртта на Гарип.
Множество хора изпращат Гарип в последния му път. Синовете Боран носят ковчега му в гробището.
След погребението Есма се качва в стаята си и започва да разговаря с… Гарип.
Тя съвсем реално го вижда седнал на леглото, усмихнат, сладкодумен и с типичното си чувство за хумор.
С прискърбие му разказва, че е била на погребение на роднина на Нургюл, която била разбита от загубата, но двамата с Гарип взаимно се съгласяват, че смъртта е естествен процес и не е нужно чак толкова да се скърби, защото животът продължава. Султанката сяда до любимия си и му припомня за планираната им екскурзия до Венеция – точка от списъка за изпълнение. Според нея би било добре да направят пътешествието по-рано, а той разбира се, се съгласява. В стаята кънти смехът на господарката на дома, тя е в чудесно настроение.
В хола, където е поменът, са насядали всички близки и познати. Тук е и Сирен, която отново проявява своя луд характер. Тя влиза в кухнята и започва да нервничи, че не токова изпращане е подходящо за Гарип и понеже той не обичал да се хленчи, вероятно душата му щяла да остане на земята, ако не бъде почетен с музика, песни и веселие… В този миг от салона се чуват акорди от пианото. Тя се затичва натам и вижда Есма усмихната да натиска клавишите. А султанката свири и пее със застаналия прав до нея Гарип и е повече от щастлива. Сирен е доволна и естествено се присъединява, като започва да припява. Мозъкът на Есма веднаха реагира на нейното появяване до рояла и навъсена тя спира да свири. Сирен обаче не може да разбере какво се случва и по презумпция се държи неадекватно дори повече от болната Есма.
През нощта Сюрея остава край спящата Есма. Възрастната жена сънува кошмар, а снаха ѝ веднага отива до нея и започва да успокоява, милвайки я. Сюрея шепне тихичко молбата си майка им да не ги оставя.
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…
България е колонизирана от Запада. Това твърдение се чува все по-често от противниците на европейското…