Предлагането на европейски цифров портфейл за самоличност без необходимата регистрация може да води до санкция от 100 хил. до 1 млн. евро, а за определени компании – и до 2% от световния им годишен оборот. Това предвижда актуализираният проект на специалния закон, с който България трябва да уреди как ще работи новата европейска цифрова самоличност у нас.
На практика „доставчик на портфейл“ е организацията, която предоставя на гражданите или бизнеса самия цифров портфейл – приложението или услугата, чрез която човек ще може електронно да доказва самоличността си, да представя удостоверени данни и да подписва документи. Освен държавния портфейл законопроектът допуска такива услуги да се предлагат и от независими от държавата доставчици, но само ако са признати по европейските правила и вписани в съответните национални списъци.
Става дума за актуализирана версия на проектозакона, който беше публикуван за обществено обсъждане още през февруари. Консултацията приключи през април, като становища са дали КРС, доставчици на удостоверителни услуги като Evrotrust, „Борика“ и „Инфонотари“, както и работодателски и бизнес организации. На 5 октомври администрацията на Министерския съвет е съгласувала цялостната оценка на въздействието без препоръки.
Припомняме, че още през февруари стана ясна първата версия на закона, която очерта основните правила за цифровия портфейл – кой ще го изгражда, как ще се регистрират доставчиците и кой ще осъществява надзора. В края на септември кабинетът направи и следващата стъпка, като възложи на министъра на иновациите и дигиталната трансформация конкретните действия по разработването и внедряването на българския портфейл.
Сегашният актуализиран вариант отново е качен за обществено обсъждане до 5 ноември.
Кой още може да бъде санкциониран?
Санкционният режим не се отнася само до компаниите, които предлагат самия портфейл.
Законопроектът въвежда и понятието „доверяваща се страна“. Зад сложния термин всъщност стои държавна институция или частен доставчик на електронна услуга, който използва цифровия портфейл, за да идентифицира потребителя или да провери предоставени от него данни.
Когато такава организация е задължена по закон да приема европейския портфейл, но откаже да го направи по искане на потребителя, проектът предвижда санкция между 10 хил. и 250 хил. евро. За други неизпълнени задължения диапазонът е от 5 хил. до 100 хил. евро.
За административен орган, който не осигури техническа възможност за приемане на портфейла, е предвидена глоба от 5 хил. до 50 хил. евро. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Доставчик, който при регистрацията представи неверни или неправилни данни, пък рискува санкция между 50 хил. и 500 хил. евро.
Портфейлът остава доброволен и безплатен
За самите граждани правилата са съвсем различни. Всеки ще има право на европейски портфейл за цифрова самоличност, но използването му няма да бъде задължително. Държавна институция или частна услуга няма да може да откаже електронно обслужване на човек, само защото той не използва портфейла.
Издаването, използването и отмяната му ще бъдат безплатни за физическите лица. Безплатно ще бъде и активирането на квалифициран електронен подпис през портфейла, когато човек го използва за лични, а не за професионални или търговски цели.
Самият цифров портфейл трябва да позволи на потребителя да удостоверява самоличността си електронно и да съхранява и представя проверени данни – например различни удостоверения и атрибути – без при всяка услуга да предоставя отново целия набор от лични данни.
Безплатен за гражданите, но все още без крайна сметка за бюджета
Безплатната услуга за гражданите обаче няма да означава, че няма да има разход за държавата.
Когато през портфейла се използва квалифициран електронен подпис за лични цели, държавата ще компенсира компаниите, които предоставят съответната удостоверителна услуга. В актуалния проект е записано, че плащането трябва да отчита реално предоставените безплатни услуги и необходимите разходи, като компенсацията не може да надхвърля нетните разходи плюс разумна печалба. Методът за изчисляването ѝ ще бъде определен допълнително от Министерския съвет.
Това е и промяна спрямо февруарската версия, при която се предвиждаше фиксирана компенсация за всяко издадено удостоверение.
Колко ще струва цялата система на бюджета засега не е известно. В мотивите към законопроекта изрично е записано, че окончателният размер на необходимите средства все още не е определен и трябва да бъде остойностен допълнително.
Три месеца за ключовите системи
След влизането на закона в сила държавата ще има сравнително кратки срокове за част от техническата и нормативната подготовка.
До три месеца трябва да бъдат готови националната схема за сертифициране на портфейлите, електронните списъци и възможността за подаване на заявления за регистрация. В същия срок трябва да бъдат приети и наредбата за функционирането на портфейла и методиката за компенсиране на доставчиците на електронни подписи.
До три месеца Порталът за електронно управление трябва да може да приема европейски цифрови портфейли. Същото изискване е записано и за Единния портал за електронно правосъдие.
Бързането не е случайно. Европейските правила изискват всяка държава членка да осигури поне един работещ европейски портфейл за цифрова самоличност до края на 2026 г.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
