Д-р Цветеслава Гълъбова: Психопатите не са болни хора, около нас е пълно с такива

Психопатите не са болни хора, защото психопатията не е болест, а личностно разстройство. Около нас е пълно с психопати.

[ad id=“225664″]

Това заяви в специално интервю за Дир.бг директорът на Държавната психиатрична болница „Св.Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.

Тя е завършила медицина в Медицински университет – София  и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница „Св.Иван Рилски“ – Нови Искър, където 4 години е била лекар ординатор, 11 години – началник на отделение за мъже с остри психози, а от 2009 г. е директор на болницата. Съдебен експерт по психиатрия повече от 20 години. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

– Д-р Гълъбова, кой може да е убиец?

– На практика всеки човек може да е убиец. Понякога неволно, понякога в състояние на афект. А може, ако е носител на психопатни черти, и да планира убийство.

[ad id=“263680″]

– Какви са психопатните черти?

– Психопатията представлява, най-общо и накратко казано, лоша личностова структура. Психопатията е израз на личностова патология. Това не е психична болест в тесния смисъл на думата, при която когато се извърши престъпление, не може да се носи отговорност. А това представлява структура на характера, при която човек не е научен и не желае да се съобразява с писаните и неписаните норми на обществото. Съсредоточен е върху получаването на удоволствени изживявания и удовлетвореност единствено и само за себе си. Без да се съобразява, че това може да накърни нечии други интереси. Често пъти психопатите са изключително безчувствени. Затова те са способни на ужасяващи престъпления, защото те не умеят да изпитват емпатия и съпричастност. За съжаление обаче често това е съчетано с висок интелект и заради това могат да извършват серийни убийства.

– Тоест те не чувстват и вина?

– Не, не чувстват вина. Те разбират свойството и значението на постъпките си и могат, имат потенциал да ги ръководят, но не желаят. Защото не са научени най-често от ранно детство, че правилата са, за да се спазват. Това означава ли, че психопатите се раждат такива? По този въпрос има много хипотези. Има автори, които защитават тезата, че психопатите се раждат такива. Че има генетична обусловеност човек да е психопат и престъпник. Най-известният автор е италианският лекар Чезаре Ломброзо и затова на хора с такива престъпни физиономии им казваме, че имат ломброзианска физиономия.

[ad id=“225664″]

– Росен Ангелов има ли ломброзианска физиономия?

– Има такава физиономия, да. В същото време има и много автори, които считат, че психопатията се развива, защото още в домашната среда започва едно неправилно възпитание. Или пък децата израстват в такива семейства, в които моделите на поведение са свързани с незачитане на обществените норми, с погазването им и с безчувственост. Моето лично мнение е, че нещата са комбинирани, но определено залагам повече на възпитанието и това, което човек получава от обществената среда, като примери и начин на реагиране. И доколкото това започва да се формира именно в семейството. Много е голяма отговорността на семейството и родителите във възпитаването на един психопат.

– Може ли да разпознаем психопатът?

– Може, разбира се. То е пълно с психопати. Всеки от нас като се замисли има съседи, приятели или близки, които не са склонни да спазват обществените норми, които с готовност слизат от колата, за да набият някого на светофара, защото преди това ги е засякъл. Познават хора, които възпитават децата си в неуважение към учителите, защото я „е…майката на тъпите даскали“…Ето такива дребни на пръв поглед неща лека полека формират у детето, юношата и после у зрелия човек убеждението, че нормите не са нещо, което следва да се спазват.

– Тоест психопатът не е болен и не може да бъде лекуван?

– Да, психопатията не е болест. Най-странното е, че в нашия Закон за здравето е предвидено при тежка психопатия, макар че не съществува медицински термин като лека и тежка психопатия, има различни видове психопатия, да се лекува в условията на задължително лечение. Само че предвид факта, че за психопатия няма медикаментозно лечение и че психопатите са хора, на които много „им куца“ дисциплината, на мен не ми е ясно какво ще прави точно един психопат в психиатрия.

Затворите са пълни с психопати и лечението, ако изобщо е възможно да се нарече така, е свързано с понасянето на адекватни наказания, а не с настаняването им в психиатрични заведения. Защото ние няма какво да правим с тези хора. Може, ако психопатът осъзнава, че има някакви дефекти в неговата личност и желае да работи по тях, да стане с помощта на психотерапевт.

[ad id=“263680″]

– Спомняте ли си за такъв случай във вашата практика – психопат, който се е осъзнал?

– Само един, единствен. И то не защото го бе осъзнал и искаше да се промени, а защото имаше обстоятелства, които го притискаха.

– Едно от нещата, които се коментират най-бурно в случая от Нови Искър е самоубийството на заподозрения. Психопатът няма проблем да убива, но може ли да отнеме собствения си живот?

– Не е невъзможно, защото решението човек да посегне на собствения си живот, по принцип, може да има най-различни мотиви. И те трябва да бъдат изследвани и предполагам, че това ще се случи и в конкретния случай. С една задълбочена експертна оценка, която ще се базира на запознаване с всички факти. Защото по принцип както всеки човек може да убие по най-различни причини, така всеки може да посегне на живота си с най-различни мотиви. В случая, ако заподозреният се е видял в пълна безизходност, защото той знае какви са отношенията в затворите, какво може да му се случи там и т.н., напълно възможно е да се е самоубил.