Здравейте. Казвам се Халил. Халил на арабски значи добър човек. Нещо като вашия Добри. Откъде знам български ли? Ами през 1981, когато бях 19 годишен изкарах 6 месечен военен курс във вашата страна. Там ни учеха да взривяваме влакове и да сваляме самолети. Ден след ден ни разправяха колко лоши са евреите и техните приятели американците. Хранеха ни добре. Хранехме се в офицерската столова, даваха ни джобни пари за из града, обличаха ни в топли военни дрехи. На края на 6 месечния курс се разделихме със сълзи на очи с новите си български приятели. Няма да разказвам за раняванията, попадането ми в плен и изтезанията на които бях подложен. Установих се в Ирак. Имах учителска специалност и започнах да преподавам. Ожених се. С жена ми нямахме деца и влагах всичките си чувства и емоции в преподаването. Но при нас живота не е лесен. Поради войната и кризата заплатата ми падна до 40 долара на месец. На моята заплата разчиташе жена ми, нейните родители и племенникът ми – останал сирак. Трудно се живее с тези пари. Започнах да се замислям за емигриране. Европа не ни даваше визи, но покрай войната в Сирия даваха убежище на спасяващите се от бомбите и смъртта. Реших и аз да опитам. Още повече че вие европейците не ни различавате един от друг, камо ли сириец от афганистанец или мароканец. Взех назаем пари от местна банка (заложихме къщата на жена ми и родителите и) и с получените 10000 долара платих на каналджии за мен и племенника ми. Знаех, че няма да е лесно, но попаднех ли веднъж в Европа щях да се оправя някак си. В краен случай разчитах и на приятелите си от България. За жалост нещата не се развиха така както ги мислех. В Турция бяхме настанени в огромен палатков лагер, където всичко беше в ръцете на надзирателите. Който имаше пари беше записван в специални книги и му се даваше коридор към Европа. Аз за жалост бях вложил всичко. Такива като мен сега са десетки хиляди. Стоят и чакат. За къшей хляб и бутилка минерална вода. От време на време пристигат работодатели и подбират бригади за работа. За бране на портокали, за сеене на домати. Не плащат зле – по 20 лири на ден и храна, но аз съм вече на години и физическа работа не мога да работя. Професията ми – учител по арабска литература – тук е неприложима. Знам малко български руски, но това е колкото да разбера думите „вън от тук мръсни емигранти“. Попаднал в безизходица по цял ден вперил поглед в телевизора в столовата, започнах да правя анализ на ситуацията с цел да си изясня защо е тази истерия срещу нас емигрантите:
1. Най-големите поразии направиха тези от ДАЕШ с техния ислям. По времето, когато следвах в университета в Техеран никой не носеше бурка, жените бях с поли, вярно не къси, но почти европейски вид имаха. Сега тези от ДАЕШ тероризират всеки, който не се облича според традиционния ислям. Разбират те от традиционния ислям. Минали са покрай него. Повечето от тях не знаят да четат и пишат, знаят една, две молитви и това е. Та тези от ДАЕШ с техните бомби наплашиха европейците и сега всеки с арабски черти за тях е терорист, нищо, че и ние сме потърпевши.
2. Русия е страната, която най-много говори против нас и плаши с нас своите сателити от бившия източен блок. Защо ли? Ами защото иска нестабилен, а по възможност разпаднал се ЕС. Така отново се надява да си върне ако не друг, поне България и Румъния.
3. Опозициите в цяла Европа са против нас, защото така имат причина да предизвикат кризи и свалят правителствата, които са им докарали тази напаст.
4. Дори мафията и престъпните групировки говорят против нас, защото с нас отклоняват вниманието на полицията от наркотиците, хазарта и проституцията.
5. Бедните и старите емигранти също са против нас, доколкото знам само в Германия са регистрирани 62 хиляди безработни от Българи и Румъния. Защото ще се наредим на същата софра и дажбите ще намалеят.
6. Пресата също е против нас, защото по цял ден има поводи за нови и нови статии, как някой нападнал, а друг от арабите изнасилил европейка. Да това е ужасно, но то се случва навсякъде, но когато е арабин статиите се тиражират и споделят като топъл хляб.
7. Не на последно място са и новите телевизионни герои, такива като Динко, за който чухме в лагера. Тук се разправя, че същият е изнасилил две арабски момичета, докато са чакали полицията. Вероятно не е вярно, но с него тук плашат малките деца. Тези Динковци ги има навсякъде, те са същите като момчетата от ДАЕШ – необразовани, ниско интелигентни, с комплекс за малоценност, който се изявява с бомби, бой и изнасилвания. Налагане на своята воля над други човешки същества.
Та като достигнах до тези изводи, разбрах че в Европа скоро за нас ще става все по-тясно и по-тясно и неуютно за живеене. Затова ще си стоя в турския лагер и ще дочакам спокойно края си. А той с тези условия(шише вода и къшей хляб на ден) е вече съвсем близо. Това написах аз Халил, на 57 години, учител по литература, Мъж на хубавата Захара, вуйчо на сирака Фаджер на 17 години, също с мен в лагера в Диарбекир.
